Dictum – Pro Bono – 4 май 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Придобивна давност; Облигационно право, Недействителност, Унищожаемост
Въпрос
Допустим ли е иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен от дееспособно лице, което към момента на сключване на договора не е могло да разбира или да ръководи действията си поради трайно увреждане на психиката, предявен от трето за сделката лице?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
В постоянната си практика ВКС приема, че предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане /петитум/. Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно заявени искания. Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича наличие на свое оспорвано материално право.
Предявеният от първоначалната ищца иск за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт, поради липса на съгласие на продавача, е бил недопустим. Въззивният съд като инстанция по същество е следвало служебно да констатира този порок на решението на първата инстанция, доколкото е нямало нарочни доводи от страните във възззивната жалба и отговора към нея, след което да го обезсили в тази му част и прекрати производството по делото. Потвърждавайки решението на първата инстанция в тази му част, въззивният съд е постановил недопустимо решение.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Пазарни и секторни регулации, Защита на потребителите
Въпроси
В кои случаи предоставянето на информация за разходи по договор за кредит, включително при избор на обезпечение с поръчител, може да се приеме за своевременно и достатъчно, така че да не води до нарушение на изискванията за лоялна търговска практика?
Как следва да се определя типичното икономическо поведение на средния потребител при преценката дали конкретна търговска практика е способна да повлияе на неговото решение в смисъла на чл. 68г и чл. 68е ЗЗП?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
В разпоредбата на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП законодателят е определил при какви условия търговската практика е заблуждаваща, а именно когато от целия и фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Съгласно ал. 2 от с. з. заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.
В конкретната хипотеза не се установява възможност „потребителят да вземе решение, което иначе не би взел“, тъй като приключването на процедурата по сключване на договора за кредит се осъществява с въвеждането на шестцифрения код от самия потребител, изпратен му след запознаване и приемане на условията по договора, включително и в частта за поръчителството, ако сам го е избрал.
Предписанието на чл. 68е, ал. 2 ЗЗП, възпроизвеждащо чл. 7, пар. 1 Директивата, нормира три хипотези. Третата от тях, на която се е позовал и административният орган в случая, се характеризира с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) тази търговска практика да се състои в непредоставяне своевременно на съществена информация по смисъла на ал. 1 с. з. и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.
В контекста на последната предпоставка, съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай. Изхожда се от средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Съгласно съображение 18 на Директива 2005/29/ЕО "критерият за средния потребител" не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи
Въпроси
Кои критерии разграничават приложението на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 21 ЗДвП в зависимост от причината за загубата на контрол върху превозното средство?
Как се отразява неправилната правна квалификация на правилата за движение върху размера и вида на наложената санкция, предвид ограниченията на чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Неправилно съдилищата по фактите са приели, че подсъдимият е допуснал две нарушения – по чл. 20, ал. 1 и по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, които се намират в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, като освен движение с превишена скорост подсъдимият е допуснал и нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДП относно задължението да упражнява непрекъснат контрол върху автомобила. Видно от фактите по делото загубата на контрол върху автомобила е била резултат от високата му скорост на движение, довела до предприетото отклонение вдясно, което е и причината подсъдимият да не е могъл да контролира движението на управляваното от него превозно средство. Съдебната практика е изяснила правилното приложение на закона в аналогични казуси, в които загубата на контрол е резултат от превишена или несъобразена скорост, като последователно приема, че в тези случаи се касае за едно нарушение и то е на режима на скоростта. В настоящият казус това е нарушението по чл. 21 ЗДП и това нарушение се намира в причинна връзка с настъпването на произшествието и причиненият с него съставомерен резултат. Разликата в тези две нарушения е в зависимост от причината за загубата на контрол – когато тя е обективна, в това число и поради нарушение на разрешената скорост на движение отговорността на водача е по чл. 21 ЗДвП, а когато контролът върху превозното средство е изгубен поради причини от субективен характер деецът следва да носи отговорност за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Независимо от допуснатата непрецизност при квалификацията на запълващите бланкетната диспозиция на нормата правила за движение, същата не се отразява върху правилността на наложената санкция и не налага смекчаването й по размер. ВКС не разполага с правомощия за изменение на въззивното решение чрез прилагане на закон за същото наказуемо престъпление, предвид ограниченията в текста на чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК, който е приложим в случаите на изменение в еднакво или по-леко наказуемо престъпление, поради което констатацията за неправилната правна квалификация е допустимо да се отбележи само в мотивите към настоящото решение.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат