Dictum – Pro Bono – 30 април 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Дали в хипотезата на чл. 23 ЗПК има значение погасителният план към договора за потребителски кредит, респ. обявяването на договорните задължения за предсрочно изискуеми и как се определя размерът на „чистата стойност“ на кредита?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
В хипотезата на чл. 23 ЗПК задължението на длъжника да върне чистата стойност на кредита представлява законова последица от недействителността на договора. В този случай настъпването на предсрочна изискуемост или на падежа по погасителния план е ирелевантно. Чистата стойност на кредита, подлежаща на връщане от длъжника, се формира по размер след отчитане на получената от длъжника като кредит сума и приспадане от нея на реално платените по недействителния договор суми на кредитора, включително за лихви и други разходи.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпрос
Налице ли е възникване на митническо задължение при възмездно прехвърляне на лично имущество, допуснато безмитно за свободно обращение, преди изтичане на 12-месечния срок по чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕО) №1186/2009?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Разпоредбата на чл. 79, пар. 1, б. б от Регламент (ЕС) №952/2013 предвижда, че митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, възниква при неизпълнение на едно от задълженията, установени в митническото законодателство за специфичната употреба на стоки на митническата територия на Съюза.
Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) №1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания внасяното от физически лица лично имущество при преместването на обичайното им място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността се освобождава от вносни мита при условията на членове 4-11.
Съгласно чл. 8 Регламент (ЕО) №1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година от изтичане на 12 месеца от датата, на която е приета декларацията за свободно обращение, допуснатото безмитно лично имущество не може да бъде давано на заем, да се залага като обезпечение, отдава под наем или прехвърля възмездно или безвъзмездно, без компетентните органи да бъдат предварително уведомени за това, като съгласно пар. 2 извършени действия преди изтичане на срока посочен в параграф 1, води до възникване на задължение за заплащане на съответните вносни мита върху съответното имущество съгласно ставката прилагана към датата на заемането, залагането като обезпечение, отдаването под наем или прехвърлянето, в зависимост от вида на имуществото и въз основа на митническата стойност, установена или призната към тази дата от компетентните органи.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против личността, Убийство, Лишаване от живот при професионална непредпазливост
Въпроси
Какви са критериите за разграничаване между случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК и небрежност като форма на вина?
При какви обстоятелства може да се счете, че лице е длъжно и е могло да предвиди настъпването на общественоопасните последици при провеждане на лов?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Теорията и съдебната практика отстояват последователно тезата, че за да е налице „случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК следва деецът да не е бил длъжен или да не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Общото с небрежността, като форма на вина е, че и в двата случая извършителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но при небрежността, той е длъжен и е могъл да предвиди настъпването им.
Ловът, като правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност поставя изискването за строго спазване на правила за провеждането му и въвежда за участниците редица задължения и забрани, именно защото поставя в риск тези, които го практикуват, както поради боравенето с огнестрелно оръжие, така и заради спецификата на външните условия, съпътстващи провеждането му. За това и задължението да не се стреля без ясно видима цел и при шум, отговаря на нуждата от минимализиране на риска за участниците и гарантиране на техния живот и здраве. При изложените вече аргументи по отношение законосъобразния отказ на съдилищата да се доверят на версията на подсъдимия за стрелба по ясна цел - преминаващо диво прасе, застъпването на тезата за „случайно деяние", се явява неоснователно.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат