Dictum – Pro Bono – 28 април 2026 г.

Разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП оправомощава председателя на КЗП да издаде заповед, с която да забрани прилагането на търговска практика. Предпоставката, при която това правомощие може да бъде упражнено, е наличието на решение на Комисията, което установява, че дадена търговска практика е нелоялна. В случая, заповедта е издадена след като Комисията е установила, че касаторът прилага нелоялна търговска практика.

Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП съдържа обща забрана на нелоялните търговски практики, а тази на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя заблуждаващата търговска практика като нелоялна. Това означава, че ако процесната търговска практика е заблуждаваща, тя е нелоялна и следва да бъде забранена.

Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

С процесната заповед органът е забранил на търговеца да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки, предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж и продажна цена върху опаковката, които при маркиране на касата се продават на по-висока продажна цена.

За да е налице визираната от органа нелоялна заблуждаваща практика, следва да е установено, че търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки.

В случая, посочените в заповедта факти не изпълват състава на твърдяното нарушение. Видно от установеното в хода на извършената от служители на КЗП проверка, етикетите върху процесните опаковки, съдържащи информация за цена за килограм и за конкретната разфасовка са били поставени от производителя, а не от търговеца. Безспорно, посочената от производителя на стоката цена не е задължителна за търговеца, който би могъл да продава стоката на по-ниска или по-висока цена, като със съответен етикет обозначи цената в близост до предлагания артикул. В случая това е било сторено и потребителите са имали възможност да видят цената, обявена от търговеца, за която няма спор, че е била означена на рафта пред разфасовките върху етикет, в съответствие с чл. 15, ал. 1 ЗЗП, поставен от търговеца и именно това е цената на която в случая са продадени хранителните стоки. И след като етикет на търговеца за цената на стоката е бил налице и стоката е продадена именно на обявената от търговеца цена, не може да се приеме, че е осъществен съставът на твърдяното нарушение. Още повече, че в съответствие с чл. 9, ал. 4 ЗЗП, търговецът няма право да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя.

Следователно, в процесния случай не е налице един от елементите от фактическия състав на нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно предоставяне на невярна информация от страна на търговеца. В действителност поставянето на етикет с невярна информация за цената представлява нелоялна търговска практика, но същата не е извършена от търговеца.

Неоснователни се явяват изводите, че търговецът е имал задължение, при разлика между цената на артикула поставена върху опаковката му от производителя и тази на регала пред продукта изрично да информира клиентите коя цена се прилага на касата. Такова изискване специалния ЗЗП не предвижда относно обозначаване продажната цена на стоките.