Dictum – Pro Bono – 27 април 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Владение, Придобивна давност
Въпрос
Следва ли ползващите се от придобивна давност лица, признати за собственици с констативен нотариален акт, при спор за собственост за разликата между придобитите по наследство права и удостоверените в нотариалния акт, да докажат, че са демонстрирали на останалите съсобственици завладяването на тези права?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Когато нотариалният акт е издаден въз основа на документи на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, той има същия легитимиращ ефект, какъвто и документите, послужили за извода на нотариуса. Ако тези документи опровергават извода на нотариуса за принадлежността на правото на собственост или установяват притежание на обем права, по-малък от удостоверения от нотариуса, то легитимиращия ефект на нотариалния акт е опроверган. Ако ползващите се от акта лица се позоват на придобивна давност за разликата между действително придобитите по наследство права и удостоверените в нотариалния акт права, те следва да докажат, че са демонстрирали на останалите съсобственици завладяването на тези права. Ако завладяването не е демонстрирано, владението е скрито и давностният срок не тече. Снабдяването с констативен нотариален акт в едностранното охранително производство не демонстрира на останалите съсобственици завладяване изцяло или на част от правата им. Срокът на придобивната давност ще започне да тече в момента, в който другият съсобственик е узнал за констативния нотариален акт или завладяването му е демонстрирано по друг начин.
Когато основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, това го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпрос
Какви са последиците от допуснати в ревизионното производство нарушения на сроковете за провеждане на ревизията по чл. 114 ДОПК?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Неспазването на срока по чл. 114 ДОПК не съставлява самостоятелно основание за отмяна ревизионния акт. Последиците от неспазването на този срок рефлектират върху годността на събраните след изтичането му доказателства, доколкото принципът за обективност по чл. 3, ал. 3 ДОПК изисква истината за фактите, от значение за облагането, да се установява по реда и със средствата предвидени в ДОПК.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Доказване; Престъпления против личността, Изнасилване, Отвличане; Престъпления против собствеността, Рекет
Въпроси
Необходимо ли е в определението за даване ход на делото при условията на чл. 371, т. 2 НПК съдът да изложи мотиви за това кои доказателства подкрепят направеното признание?
Какви са правните ограничения за събиране на доказателства от съда при законосъобразно проведена процедура по чл. 371, т. 2 НПК и чл. 272, ал. 4 НПК?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Липсата на съображения в съдебен акт – присъда или решение, с които се решават въпроси по съществото на делото: съставомерност, авторство, вина, правна квалификация и наказателна отговорност винаги представляват съществено нарушение на процесуалните правила. Когато обаче се касае до разпореждане или определение, с което се третират въпроси по движение на делото, липсата на мотиви не е порок от категорията на съществените процесуални нарушения.
В този смисъл определението, с което се дава ход на делото при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК е такова по движение на делото. На този етап от производството съдът не е длъжен да сочи кои от събраните на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанието, а следва да стори това в мотивите си.
Когато процедурата по чл. 371, т. 2 НПК е законосъобразно проведена, както първоинстанционният, така и въззивният съд не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения от обвинителния акт – т. 8.1 ТР №1/2008г. на ОСНК на ВКС. При надлежно проведена процедура по чл. 272, ал. 4 НПК е недопустимо въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат