всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Dictum – Pro Bono – 23 април 2026 г.

Поредица Dictum - Pro Bono - ежедневен безплатен бюлетин за най-интересното от новите съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Dictum Pro Bono - Лого
Представяме Ви избрани правни въпроси и отговори, които експертните ни редактори подбраха за Вас от последно публикуваните съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Модул "ГПК"

(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)

Вещно право, Съсобственост; Граждански процес, Допустимост

Въпрос

Допустимо ли е предявяване на отрицателен установителен иск за собственост за разликата над притежаваната по наследство идеална част от имота?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговор

Съсобствеността върху имота произтича от наследяване и с приемане на наследството, част от което е и владението като фактическо състояние, владението продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот, като всеки наследник е владелец на собствената и държател на останалите идеални части. Ако един от наследниците се позовава на придобивна давност на идеална част на друг наследник, следва да преобърне с едностранни действия държането на тази идеална част във владение. Тези действия трябва да бъдат доведени до знанието на другия наследник и да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на другия сънаследник и намерението за своене на неговата идеална част. В този смисъл са разясненията, дадени с ТР №1/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно разясненията, дадени с ТР №8/27.11.2013 г. по т. д. №8/2012 г. на ОСГТК, ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, съдът следва да прекрати производството по делото.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на този отговор от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Модул "АПК"

(Върховен административен съд - административни дела)

Граждански права и статус, Лични данни

Въпроси

Какъв е обхватът на задълженията на администратора на лични данни по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 при подадено заявление за достъп до лични данни, когато по твърдение на администратора същият вече не обработва данните на заявителя?

Подлежи ли на предоставяне информация за извършени плащания и сключени договори по реда на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато това искане е насочено към дружество, което е цедирало вземанията си и не обработва лични данни на заявителя?

Възниква ли нарушение на правото на достъп до лични данни по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато не са предоставени копия от договори, при липса на доказателства за обработване на лични данни от страна на администратора?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговори

Съгласно чл. 2, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 регламентът се прилага за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни.

В съображение 15, изр. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 е предвидено, че защитата на физическите лица следва да се прилага за обработването на лични данни с автоматични средства, както и за ръчното им обработване, ако личните данни се съхраняват или са предназначени да се съхраняват в регистър с лични данни. Досиетата или групите от досиета, както и заглавните им страници, които не са структурирани съгласно специфични критерии, не следва да попадат в обхвата на настоящия регламент.

Предполагайки, че е възможно негови лични данни да се обработват Н. Б. е поискал от „Микро Кредит“ ЕАД потвърждение дали се обработват негови лични данни, т. е. субектът на данни е упражнил право по чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Заявлението е много общо и представлява препис на текстове от регламента, без съответната конкретизация спрямо индивидуалния случай на Б. – дали посочените в заявлението договори са приключили или са активни, дали е дал съгласие или не за обработване на лични данни и кога и как е дадено това съгласие, как са сключени договорите – лично, в офис на дружеството или от разстояние – онлайн, по телефона. Доказателства в тази връзка не са ангажирани и в съдебно заседание. Доказването или най-малкото обосноваването на тези факти има значение за извършването на проверка дали действително администраторът на лични данни обработва чрез автоматични средства или ръчно (но при условия, че личните данни се съхраняват или са предназначени да се съхраняват в регистър с лични данни), личните данни на лицето упражняващо право по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679.

На така подаденото общо искане дружеството е отговорило, че не обработва лични данни на лицето, тъй като е цедирало вземанията си по договорите, цитирани в заявлението на Б., на друго дружество. Постановеният изричен отказ за предоставяне на информация отговаря на начина, по който е оформено заявлението и е поискана информацията. Дружеството е отговорило, че не обработва данни, тъй като е цедирало вземането си, като изрично е посочил и дружеството на което е цедирано вземането. Дали при извършване на цесията са спазени законовите изисквания не е предмет на настоящото производство. Дали дружеството е изпълнило задълженията си по Закона за мерките за изпиране на пари, Закона за счетоводството също не е предмет на настоящото производство, поради което доводите в касационната жалба в тази връзка са неотносими към спора. При подадено заявление до администратор на лични данни дали обработва лични данни на лицето, администраторът е отговорил, че не обработва лични данни на лицето. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно с оглед данните по делото, съдът е посочил, че към момента на подаване на заявлението на Б., „Микро Кредит“ ЕАД не е имал качеството на администратор на лични данни, тъй като същият не обработва по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 лични данни на лицето.

Относно исканата информация за извършените плащания от лицето, вкл. с направената в искането конкретизация, е налице друг ред за получаването им от Н. Б. – по реда на Закона за потребителския кредит (ЗПК). По начина, по който е формулирано искането, същото не може да се разглежда като искане по реда на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което и предвид факта, че „Микро Кредит“ ЕАД не обработва лични данни на лицето, не е предоставена такава информация. Няма представени доказателства за извършени плащания от Б., за да се прецени по какъв начин са извършвани плащанията, за да се прецени приложимостта на Регламент (ЕС) 2016/679 и дали при плащанията се обработват лични данни с автоматични средства или те се водят в регистър на личните данни.

При липсата на категорични доказателства, че между Н. Б. и „Микро Кредит“ ЕАД има сключени договори и предвид посоченото в обжалвания отговор, че дружеството не обработва лични данни на заявителя, а и като се вземе предвид задължението на администратора на лични данни да предоставя копия от личните данни, които се обработват с автоматични средства или ръчно, но при условие, че личните данни се съхраняват или са предназначени да се съхраняват в регистър с лични данни, непредоставянето на копия от исканите копия от договори не следва да се разглежда като нарушение на правото по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на субекта на данни.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на тези отговори от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Модул "НПК"

(Върховен касационен съд - наказателни дела)

Престъпления против личността, Убийство, Убийство по чл. 115 НК

Въпроси

Какво е правното значение на евентуални действия на дееца по съживяване на пострадалия при вече настъпила смърт?

При какви условия действията на дееца могат да се квалифицират като отказ от довършване на изпълнението на престъплението или предотвратяване на престъпните последици?

Какви критерии се прилагат за квалифициране на убийството като извършено с „особена жестокост“ по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. трето НК?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговори

Евентуален опит на дееца да върне към живот пострадалия, няма отношение към субективната страна на деянието, за която се съди по обективно извършените действия, а в случая, те сочат на умъртвяване на жертвата. Действие по съживяване на пострадалия би могло да се обсъжда, ако е налице опит, при който деецът се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или е предотвратил настъпването на престъпните последици. При довършено престъпление / настъпила смърт/не е мислима хипотеза на отказ от довършване на престъплението, поради което евентуално извършени действия по съживяване на пострадалия не биха дали отражение на правната квалификация.

За да бъде квалифицирано убийството като извършено с „особена жестокост“, е необходимо да бъде установено, че при умъртвяване на жертвата деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Престъпната съставомерност по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. трето НК се преценява с оглед броя, силата и насочеността на нанесените удари, използваните средства, причинените телесни увреждания на жертвата, поведението на дееца по време на извършване на деянието, отношението му към пострадалия.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на тези отговори от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

"Българското прецедентно право"

Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.

ВИЖТЕ АБОНАМЕНТНИТЕ НИ ПЛАНОВЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € / 0.79 лв. на ден!*

Вижте всички абонаменти планове

* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**

** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Какво мислят нашите клиенти?

Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат