Dictum – Pro Bono – 22 април 2026 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес; Наследствено право
Въпрос
Налице ли е мълчаливо приемане на наследство в хипотезата на чл. 49, ал. 2 ЗН в случай на подаден отговор на искова молба, в който се оспорва дължимостта на парично вземане, претендирано от ищеца срещу наследодателя на ответника?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Приемането на наследство може да стане мълчаливо, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството, както и, че приемането на наследство трябва да бъде безспорно установено, дори когато е мълчаливо. Конклудентните действия трябва да са такива, че да изразяват несъмнена воля у наследника да приеме наследството.
Подаването на отговор срещу искова молба, с който последната се оспорва, не съставлява действие, което несъмнено да предполага намерение за приемане на наследство по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН. Следователно, не е налице мълчаливо приемане на наследство в хипотезата на чл. 49, ал. 2 ЗН в случай на подаден отговор на искова молба, в който се оспорва дължимостта на парично вземане, претендирано от ищеца срещу наследодателя на ответника.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данъци, Данък добавена стойност; Данъчен процес
Въпроси
Какви са законовите предпоставки и изисквания за налагане на принудителната административна мярка „запечатване на обект и забрана за достъп до него“ при нарушение на задължението за издаване на фискален документ по ЗДДС?
В каква степен продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка следва да бъде индивидуално мотивирана и съобразена с принципа на съразмерност и целите по чл. 22 ЗАНН?
Възможно ли е кумулиране на принудителна административна мярка и административнонаказателна санкция за едно и също нарушение без да се нарушава принципът на пропорционалност и изискванията на чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118". В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 3, ал. 1 Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
С оглед установените от проверката на контролните органи обстоятелства е издадена процесната ЗНПАМ. За процесното нарушение е образувано и административнонаказателно производство по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, като срещу дружеството е издадено Наказателно постановление №840451-F821787/23.07.2025 г.
Принудителната административна мярка е допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу сдружението административнонаказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл. 7, ал. 1 Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21). Ограничението на основното право по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната правна уредба (решение от 5 май 2022 г., BV, С-570/2020, т. 34), но в случая на кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1,6. б ЗДДС, издадена в рамките на административно производство, което е отделно от вече започналото административнонаказателно производство, е недопустимо, доколкото не гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на сдружението административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението по чл. 7, ал. 1 Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
Както нееднократно се посочва в съдебната практика, при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон.
В рамките на така осъществения съдебен контрол и при преценка на съда, че продължителността на срока, за който е приложена ПАМ, вкл. и през призмата на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 АПК и на предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели, е незаконосъобразно определена, спрямо фактите по делото, се следва цялостна отмяна на оспорения индивидуален административен акт.
Съдебната практика на съставите на ВАС ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗНПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 АПК, а и на целите, формулирани в чл. 22 ЗАНН, като условие за законосъобразността й.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес; Престъпления против стопанството, Укриване и неплащане на данъчни задължения
Въпроси
Какъв е обхватът на касационния контрол при проверка на вътрешното убеждение на решаващия съд?
При какви условия процесът на формиране на вътрешното убеждение подлежи на касационна проверка?
Как следва да се третират възраженията, които по същество оспорват формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
ВКС нееднократно е имал повод да посочи, че необосноваността не е касационно основание. Така е, защото вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде подменено, ако не е допусната грешка при неговото формиране, тъй като съдът е суверенен при решаване на въпроса за пълнотата и достоверността на доказателствените източници при изграждане на фактическите си изводи. Единствено процесът на формиране на вътрешното убеждение подлежи на проверка, защото същото всякога трябва да е основано на закона и доказателствата по делото и именно този въпрос – дали е основано на тях – може и следва да бъде установен. В последната насока, обхвата на касационния контрол се разпростира върху това дали изводите на решаващия съд почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали последните са оценени поотделно, в логическата им връзка и съобразно действителното им съдържание, без изопачаване, и дали при противоречия между тях е мотивирано кои доказателствени материали се кредитират и кои не. В този смисъл следва да се отбележи, че възражения, които по същество оспорват формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите, макар да са заявени като такива за съществени процесуални нарушения, не следва да бъдат проверявани.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат