Dictum – Pro Bono – 21 април 2026 г.

В Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ няма специална разпоредба, която да урежда последиците при недействителност на договор поради наличието на неравноправни клаузи в неговото съдържание, които да се приемат за приложими при недействителност на това основание на договор за банков кредит, сключен с потребител. От 01.10.2006 г. по отношение на договора за потребителски кредит съществува специална регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като от тази дата до момента са действали два закона, които регулират тази материя - за периода от 01.10.2006 г. до 11.05.2010 г. е действал ЗПК, който е отменен, а от 12.05.2010 г. е в сила действащия и към момента ЗПК. Във всеки от тези закони са установени изисквания към сключването и съдържанието на договора за потребителски кредит, регламентирано е, че когато не са спазени някои от тях, договорът е недействителен в неговата цялост и е налице норма, която урежда последиците при такава недействителност. В чл. 14, ал. 2 ЗПК /отм./ и чл. 23 ЗПК, които разпоредби са с напълно идентично съдържание, е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, като тези норми са приложими при недействителност на договора в хипотезите на чл. 14, ал. 1 ЗПК /отм./ и на чл. 22 ЗПК, а именно когато той не отговаря на установените в съответния закон изисквания за неговото сключване и съдържание. От приложното поле на ЗПК /отм./ и ЗПК с изрични норми са изключени договорите за кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, по отношение на които до приемането на Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/ през 2016 г. няма създадена специална регламентация за изискванията към тяхното сключване и съдържание и за последиците от тяхното нарушаване.

В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че по отношение на последиците при недействителност на договори за потребителски кредит, произтичаща от включени в съдържанието им неравноправни клаузи, включително когато тези договори са обезпечени с ипотека, по аналогия следва да се прилага разпоредбата на действащия към датата на тяхното сключване ЗПК, уреждаща тези последици. В Решение №50008 от 05.03.2025 г. по т. д. №1367/2021 г. по описа на ВКС, II т. о., е посочено, че при договор за кредит, за който е признато, че е засегнат от неравноправни клаузи, които определят основния му предмет, което го прави недействителен в неговата цялост, съдът е длъжен, с оглед разпоредбите на чл. 6 пар. 1 и чл. 7, пар. 1 Директива 93/13/ЕО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори /Директива 93/13/, както са тълкувани в практиката на СЕС, да вземе всички мерки, предвидени в националното законодателство, за да възстанови действителното равновесие между правата и задълженията на страните. Той трябва да приложи норми от вътрешното законодателство, които съответстват на въведената с тази директива защита на потребителите, за да бъде възстановено правното и фактическо положение на потребителя преди сключване на договора. С оглед на това е счетено, че при уреждане на отношенията между страните при недействителност на договор за банков кредит, обезпечен с ипотека, съдът по аналогия следва да приложи нормата на чл. 14 ЗПК от 2006 г. /отм./, която е била действащо право към момента на неговото сключване. В същия смисъл е произнасянето и в Решение №47 от 10.02.2026 г., постановено по т. д. №963/2025 г. по описа на ВКС, І т. о. В него е отбелязано, че в ЗЗП няма специална уредба на последиците при недействителност на договор, сключен с потребител, в съдържанието на който има неравноправни клаузи, каквато регламентация се съдържа в ЗПК от 2006 г. /отм./ относно договора за потребителски кредит. Въпреки че от приложното поле на ЗПК /отм./ са изключени обезпечените с ипотека договори за потребителски кредит, при липсата на уредба на последиците на недействителността на такива договори в ЗЗП или друг закон по аналогия спрямо тях следва да се прилага разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗПК /отм./. Този извод е мотивиран с това, че и в тази хипотеза се касае за кредит, предоставен на потребител по договор, който е недействителен в своята цялост. Посочено е, че същите последици са уредени и в чл. 23 от действащия ЗПК, както и в чл. 39 от приетия през 2016 г. ЗКНИП, което означава, че подходът от страна на законодателя при уреждане на последиците от недействителността на потребителски договор за кредит е еднакъв и е специален спрямо общия режим, уреден в ЗЗД, поради което го изключва.

Със ЗПК /отм./ и ЗПК в националното законодателство са въведени разпоредбите на Директива 2008/48/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, поради което целта на създадената с тези закони специална уредба следва да се изведе и от съображение 9, 24, 43, 45 и 46 от преамбюла на директивата и да се приеме, че тя е да бъде осигурена навсякъде в Общността висока степен на защита на потребителите. Осигуряването на висока степен на защита на потребителите е целта и на регламентацията на неравноправните клаузи и последиците, до които те водят, която се съдържа в ЗЗП, с който закон са транспонирани нормите на Директива 93/13. Следователно както ЗПК, така и ЗЗП са насочени към постигане на едни и същи цели в областта на потребителската защита. Това дава основание да се приеме, че недействителността на договор за потребителски кредит, когато са нарушени нормите за недопускане на неравноправни клаузи в неговото съдържание, трябва да има същите правни последици като недействителността на договора за потребителски кредит, която произтича от нарушаване на изискванията за неговото сключване и съдържание, установени в ЗПК, включително когато този договор не попада в приложното поле на последния закон, защото е обезпечен с ипотека. По този начин защитата на потребителите срещу недобросъвестното поведение на кредиторите при сключване на недействителни договори за потребителски кредит ще бъде осигурена чрез прилагане на еднакви мерки за възстановяване на правното положение в отношенията между страните по тях, каквото е било преди сключването им. Ето защо трябва да се приеме, че предвиденото в чл. 14, ал. 2 ЗПК /отм./ и чл. 23 ЗПК правило за последиците при недействителност на договора за потребителски кредит в цялост, което е съобразено със спецификите на този вид сделка, трябва да намери приложение и за случаите, когато такъв договор е недействителен поради съдържащи се в него неравноправни клаузи, включително и когато той е обезпечен с ипотека. Приложение ще намери тази от посочените две разпоредби, която е в сила към датата на сключване на договора. Когато договорът за потребителски кредит, който е обезпечен с ипотека, е сключен при действието на ЗКНИП, който е в сила от 02.08.2016 г., той попада в неговото приложно поле. С нормата на чл. 39 ЗКНИП са уредени по идентичен начин с този, регламентиран в чл. 14, ал. 2 ЗПК /отм./ и чл. 23 ЗПК, последиците при недействителност на договора за кредит, когато той не отговаря на установените в него специални изисквания за сключването му и за неговото съдържание. Ето защо тази норма следва да се приеме за приложима по отношение на последиците при недействителност поради наличието на неравноправни клаузи на договор за потребителски кредит, обезпечен с ипотека, когато той е сключен при нейното действие.

По прилагането на нормата на чл. 23 ЗПК от съда в хода на висящо съдебно производство по предявен иск за реално изпълнение на задължения по договор за потребителски кредит е налице практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която се споделя от настоящия състав - Решение №50174/26.10.2022 г., постановено по гр. д. №3855/2021 г. по описа на ВКС, ІV гр. о., Решение №60186/28.11.2022 г., постановено по т. д. №1023/2020 г. по описа на ВКС, І т. о., Решение №50259 от 12.01.2023 г., постановено по гр. д. №3620/2021 г. по описа на ВКС, ІII гр. о., Решение №50056/29.05.2023 г., постановено по т. д. №2024/2022 г. по описа на ВКС, І т. о., Решение №50005/21.02.2024 г., постановено по т. д. №1950/2022 г. по описа на ВКС, ІI т. о., Решение №79 от 10.02.2025 г., постановено по гр. д. №5337/2023 г. по описа на ВКС, ІV гр. о. В тези решения е прието, че ако в производството по предявен от кредитора иск за реално изпълнение на задължения, възникнали по договор за потребителски кредит, съдът достигне до извод за неговата недействителност съгласно ЗПК, той следва да приложи нормата на чл. 23 ЗПК, с която е установено задължението на потребителя да върне чистата стойност на кредита. Тази разпоредба е специална по отношение на нормите в ЗЗД, поради което и при нейното прилагане съдът е длъжен да уважи иска за реално изпълнение до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД. Отбелязано е, че ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, би се стигнало до неоснователно обогатяване за потребителя предвид това, че посоченото вземане е изискуемо и потребителят може да се позове на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, с оглед на който в специалния закон е въведено правилото на чл. 23 ЗПК. Това разрешение е възприето и в Решение №50008 от 05.03.2025 г. по т. д. №1367/2021 г. по описа на ВКС, II т. о., в което е посочено, че при прилагане на чл. 14, ал. 2 ЗПК /отм./ съдът следва да уважи до размера на чистата стойност на кредита иска, предявен от кредитора, за реално изпълнение на задълженията на потребителя по договора за кредит, обезпечен с ипотека, когато счете, че този договор е недействителен поради неравноправност на клаузите в него, като по този начин не се стига до произнасяне на различно от заявеното договорно основание.

При съобразяване на тази практика и предвид извода, че чл. 14, ал. 2 ЗПК /отм./, чл. 23 ЗПК и чл. 39 ЗКНИП се прилагат и при недействителност на договор за потребителски кредит поради включени в съдържанието му неравноправни клаузи, на поставения правен въпрос следва да се отговори, че съдът, който разглежда предявен от кредитора иск за реално изпълнение на парични задължения, възникнали от договор за потребителски кредит, и установи, че този договор е недействителен поради съдържащи се в него неравноправни клаузи, е длъжен при постановяване на решението си по този иск да осъди потребителя да върне на кредитора чистата стойност на кредита, като не е необходимо за присъждането на това вземане кредиторът да е предявил иск срещу потребителя на извъндоговорно основание по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.