Dictum – Pro Bono – 20 април 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Облигационно право, Непозволено увреждане, Неимуществени вреди, Публичен деликт
Въпрос
За причинно – следствената връзка между противоправното поведение и вредите в хипотезата на чл. 2в ЗОДОВ?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Отговорността на Държавата за вреди по ЗОДОВ е обективна; деликтна; за да бъде ангажирана е без значение от поведението /действие или бездействие/ на кой от нейните органи са причинени вредите; поражда се при наличието на причинна връзка между увреждащото поведение и вредите, каквато съществува ако първото е condition sine qua non за вторите; причинната връзка е в доказателствена тежест на пострадалия ищец; отговорността обхваща всички преки и непосредствени последици от увреждането; обезщетението за имуществени вреди се определя според особеностите на всеки конкретен случай.
Вредите са преки и непосредствени, когато причинната връзка е пряка – те са закономерен, необходим резултат от противоправното поведение при дадени условия, предпоставени са директно от противоправния резултат без намеса на други фактори на въздействие. Непосредствена вреда от приемането на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. 2ро ЗМ е уволнението на ищеца, а то е поставило началото на вредоносния процес на лишаване на същия от възможността да реализира трудови доходи от изпълнение на длъжността, от която е бил уволнен. Ищецът обаче не е положил дължимата грижа да предотврати/ограничи развитието на вредоносния процес, защото не е упражнил правото си да обжалва уволнителната заповед и така да оспори пред съд законността на основанието за издаването й, вкл. изтъкнатото понастоящем противоречие с правото на ЕС. Това бездействие на ищеца, довело до стабилизиране на уволнителната заповед преди произнасянето на КС, е прекъснало причинната връзка със сложилото началото на вредоносния процес противоправно поведение на Държавата и представлява нов фактор на въздействие за проявление на противоправния резултат, какъвто е лишаването на ищеца от възможността да реализира трудови доходи от заеманата преди уволнението длъжност. Затова, в случая вредите от неполучаване на трудово възнаграждение за заеманата преди уволнението длъжност са косвени – следствие на нетипично развитие на вредоносния процес, на комбинираното действие на деликта и други фактори, които са прекъснали причинната верига. За косвените вреди отговорността на Държавата по реда на чл. 2в ЗОДОВ не може да бъде ангажирана.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес; Граждански права и статус, Лични данни
Въпроси
Какъв е обхватът на задължението на администратора на лични данни по чл. 15, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) относно предоставяне на копие от личните данни на субекта, включително по отношение на документи, съдържащи такива данни?
В какви случаи администраторът може да откаже предоставяне на достъп до лични данни, съдържащи се в документи, с оглед защитата на правата и свободите на трети лица съгласно чл. 23, пар. 1, буква „и“ от ОРЗД?
От значение ли е качеството, в което се обработват личните данни на субекта (например като наследник на длъжник), за упражняването на правото на достъп до лични данни по чл. 15 от ОРЗД?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Съгласно чл. 15, пар. 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като пар. 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, като видно от легалната дефиниция на чл. 4, пар. 2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради което задължението се разпростира до всички документи, съхранявани от администратора, в които се съдържат лични данни на ответника по касация.
Тълкуване на чл. 15, пар. 3, изр. 1 от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. В тази връзка и в съответствие с решението на СЕС, административният съд точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност последният ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно.
Следва да се посочи, че ограниченията за предоставяне на достъп до лични данни са посочени в чл. 23 ОРЗД. Доколкото в случая не са изтъкват доводи за национална сигурност, отбрана, обществена сигурност и останалите ограничения в чл. 23, пар. 1, букви а – „з“ и „й“ ОРЗД, администраторът следва да съобрази единствено ограничението по чл. 23, пар. 1, буква „и“, предложение второ - а именно правата и свободите на трети лица и в частност да не предоставя достъп до личните данни на трети физически лица, ако се съдържат в исканите документи.
Дали данните се обработват заради качеството на наследник на длъжник по договор или заради лично качество на длъжник е без значение за възможността на субекта на данните да упражни правата по чл. 15 ОРЗД.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Какви са правните условия и гаранции за осигуряване на лично участие на подсъдимия в наказателния процес съгласно Конвенцията за защита на правата на човека, правото на ЕС и националното законодателство?
При какви обстоятелства е допустимо разглеждане на наказателно дело в отсъствието на подсъдимия или осъдения и как се преценява знанието и поведението му спрямо водената процедура?
Какви са предпоставките за възобновяване на наказателно производство поради нарушение на правото на лично участие и как се прилага процесуалната уредба за задочно производство?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Поначало провеждането на процеса без да се осигури правото на лично участие на подсъдимия в него е в разрез с фундаменталните изисквания за неговата справедливост, регламентирани в чл. 6, т. 3, б. а – „d” от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В правото на Европейския съюз, конкретно – Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (наричана по-нататък Директивата) и по-специално в чл. 8 и чл. 9 от нея – е гарантирано правото на лицата да присъстват на процеса и правото на ново разглеждане на делото, което е допустимо да бъде отказано само при наличието на стриктно визирани предпоставки.
Съдът е последователен в позицията си, че правото на лично участие е валидно за всяка процедура, в която се решават въпроси, свързани с реализацията на наказателната отговорност на даден човек. Затова и логично в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 НПК е предвидено съдът да се произнася в открито съдебно заседание с призоваване на осъдения, когато преценява дали са налице предпоставките на чл. 70, ал. 7 НК. Процесуалната уредба предвижда участието на осъдения в тази процедура във всички случаи, освен разбира се, ако не са налице предпоставките за задочното й провеждане.
Регламентът на чл. 423, ал. 1 НПК, принципно насочен към компенсиране на нарушаване на правото на справедлив процес, основен елемент от който е правото на подсъдимия на лично участие в процеса, предвижда възобновяване във всички случаи, в които предаденият на съд не е участвал в разглеждането на делото, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство той се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, подсъдимият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.
Обобщено, в практиката на Европейския съд по правата на човека и в тази на Съда на Европейския съюз, неотклонно се приема, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия (в случая осъдения) е допустимо като изключение, обусловено от знанието на лицето за водената срещу него процедура и ясно афиширано от него намерение да не вземе участие в нея или целенасочено да я избегне. Знанието за производството се разглежда в аспекта на възможните разумни усилия за уведомяването на лицето от страна на компетентните органи и поведението му в тази връзка във всички етапи на процедурата.
Поначало неуспешното издирване на подсъдимия/осъдения с цел известяването му за процедурата не може да презумира знанието му за нея, а на още по-голямо основание – да се третира като отказ от участие в производството, за което въобще не е бил уведомен (Все в този смисъл – Решение на ЕСПЧ от 22 януари 1985 г. по делото Колоца срещу Италия; Решение на СЕС от 20 май 2025 г., К., С-135/25, EU:C:2025:366, т. 48, препращо и към Решение на СЕС от 16 януари 2025 г., Стангалов, C‑644/23, EU:C:2025:16 и цитираната в него съдебна практика; Решение от 16 януари 2025 г., ВБ II (Уведомяване за правото на нов съдебен процес), C‑400/23, EU:C:2025:14;).
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат