Dictum – Pro Bono – 16 април 2026 г.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС регламентира, че когато се извърши авансово плащане (пълно или частично) преди да е възникнало данъчно събитие – доставка на стоки или услуги, то ДДС става изискуем и получателят може да ползва правото да приспадне ДДС като данъчен кредит. В такъв случай авансовото плащане не се приравнява на данъчно събитие, но законодателят е дал възможност да се приспадне ДДС при такова плащане, т. е. ДДС е изискуем. Такова е и разрешението, прието по дело С – 107/2013, като изрично се посочва, че се изисква корекция на правото на данъчен кредит за авансово плащане, когато доставката не е извършена въпреки, че доставчикът все още дължи този данък и не е възстановил авансово платената сума.

При двустранно подписан договор между страните по доставките на материали и при заложеното в процесната оферта, не е необходимо същата да е двустранно подписана, след като с договора страните са приели, че тя представлява неразделна част от него, т. е. и двете страни са били наясно с параметрите на доставката на материали до степен, че всички релевантни за нея елементи са били достатъчно известни така, както е заложено в практиката на СЕС по дела С – 549/2011, С – 19/2012, С – 107/2013 и др.

За разлика от дело С – 107/2013 („Фирин“ ООД), в решението по съединени дела С – 660/2016 и С – 661/2016 на СЕС е прието, че с оглед установеното в главното производство, при което безспорно е било установено, че към момента на авансовото плащане стоките, които е трябвало да бъдат доставени, са били ясно индивидуализирани – т. 43 и т. 48, като от това обстоятелство е направен извод, че правото на приспадане на данъчен кредит във връзка с авансовото плащане, не може да бъде отказано – т. 44. Правото на данъчен кредит според СЕС може да се откаже само ако се докаже, че към момента на авансовото плащане данъчнозадълженото лице е знаело или не е могло логично да не знае, че доставката на стоки или услуги не е могла да бъде осъществена – т. 49 и т. 51, което в процесния случай не е доказано по безспорен начин. За безспорно е установено в посоченото решение на СЕС, че ДДС по авансовите плащания е бил внесен от доставчиците към държавния бюджет и затова е направен извод, че упражненото право от получателите на приспадане на ДДС по авансовите плащания не води до каквито и да било загуби на данъчни приходи за държавния бюджет - т. 62. По – нататък в решението по посоченото дело на СЕС е отразено, че при обстоятелства като в главните производства с оглед несъстоятелността на доставчиците, за купувачите би било прекомерно трудно, ако не и невъзможно да получат връщане на авансите, които са платили добросъвестно – чл. 65. Освен това СЕС е приел, че като се има предвид, че доставчиците внасят данъка в бюджета, то само те могат да поискат от компетентните органи възстановяването му, а купувачите да предявят срещу доставчиците граждански иск за връщане на платените аванси. Въпреки това, като се има предвид несъстоятелността на доставчиците, в решението на СЕС е посочено, че ако се окаже, че заведените граждански искове с оглед несъстоятелността на доставчиците биха се оказали невъзможно да бъдат спечелени от купувачите, може претенцията си за възстановяване същите да насочат пряко срещу данъчните органи – т. 66с цитиране на решение по дело С – 35/05 (Reemtsma Cigarettenfabriken GmbH). В същото време в следващата т. 67 от решението по съединените дела СЕС е разсъждавал върху това, че ако бъдат принудени да коригират приспаданията на ДДС върху платените аванси, които няма как да бъдат възстановени от доставчиците им, купувачите биха имали вземане от данъчните органи на сума, равна на събраната от тези органи в рамките на корекцията.

В решението по съединените дела на СЕС - С – 660/2016 и С – 661/2016 в заключение е прието в т. 2 от диспозитива на решението, че „Членове 185 и 186 Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главните производства допускат национално законодателство или практика, което/която има за последица обвързване на корекцията на данъка върху добавената стойност във връзка с плащането на аванс за доставката на стока с връщането на този аванс от доставчика. Това на практика означава, че ако купувачите (получателите по доставките) бъдат задължени от приходните органи да извършат корекция на приспаднат ДДС по платените аванси на доставчиците и не могат да си ги възстановят от тях, те биха имали вземане от данъчните органи за сума, равна на събраната от тези органи в рамките на корекцията.