Dictum – Pro Bono – 14 април 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Подсъдност, Правен интерес
Въпрос
Какъв е характерът на правните отношения между участника в „Програма за ползване на хуманитарна помощ на лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна и държавата – гражданскоправни, основани на договорни отношения, или административноправни?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Съгласно чл. 14, ал. 1 ГПК на съдилищата са подведомствени всички граждански дела – по подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Не са такива делата по оспорване на административни актове, свързани с трансфери на суми от държавния бюджет (бюджетни средства), включително във връзка с правото на подпомагане чрез хуманитарна помощ по ЗУБ, вр. Директива 2001/55/ЕО, финансирането на което се осъществява със средства от бюджета.
Като такива (административни) са били уредени и отношенията с участниците в Програмата за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Република Украйна, осъществявана в периода от 24.02.2022 г. до 31.05.2022 г. Програмата е била приета с Решение №145 от 10.03.2022 г. на Министерския съвет, издадено на основание Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04 март 2022 година, установяващо съществуването на масово навлизане в Европейския съюз на разселени лица, които е трябвало да напуснат Украйна вследствие на започналия там въоръжен конфликт, и определящо кръга на лицата, за които се е прилагала временна закрила (Директива 2001/55/ЕО), при въведени минимални стандарти за това. Програмата за ползване на хуманитарна помощ е установявала реда за изплащане на помощта за настаняване и изхранване на такива лица в места за настаняване, включително вписани в Националния туристически регистър – помощта е била предоставяна на доставчиците на услугите като бюджетно плащане, за което се е издавало решение на Министерски съвет с характер на индивидуален административен акт.
Действително получените по програмата средства са имали характер на насрещно плащане за извършени услуги по настаняване и изхранване, чийто получател са били лица, търсещи временна закрила в Република България, а платец – Министерство на туризма. Това обаче не променя начина, по който са били уредени отношенията с участниците в програмата, съответно е било уредено плащането по програмата на доставчиците – като бюджетно плащане на полагащата се за настанените и изхранвани лица хуманитарна помощ, включително разходите за данък върху добавената стойност, които също са били за сметка на програмата.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпроси
Възможно ли е получаването на парично обезщетение за временна неработоспособност при положение, че лицето е вписано като управител на търговско дружество, без да са налице доказателства за реално упражнявана трудова дейност през съответния период?
Какви са изискванията и доказателствената тежест за установяване на недобросъвестност при получаване на осигурителни плащания и кой носи тази тежест?
Явява ли се само качеството "управител" на търговско дружество достатъчно основание за прекратяване или възстановяване на изплатено парично обезщетение поради упражняване на трудова дейност?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Законово регламентираният като правоизключващ изплащането на обезщетенията от фондовете на ДОО факт, се свързва единствено с упражняването на трудова дейност през периода на неработоспособността
Действително в КСО липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването ѝ лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза не е доказал този факт с правно значение.
Текстът на чл. 46, ал. 3 КСО гласи, че парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство.
Качеството „управител“ на търговско дружество на едно лице не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, ако лицето не осъществява трудови функции. За целите на осигуряването е достатъчно лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него. В действащата правна уредба няма нормативно изискване за назначаване на прокурист или за избор на управител в случаите, когато представляващият търговеца се ползва от правото си на обезщетение за временна неработоспособност.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Привилегирован състав на транспортно престъпление
Въпрос
Съответства ли на правилата за законосъобразна оценка по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК извеждането на отделни части от цялостния доказателствен източник при оценяване на свидетелски показания от очна ставка?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Извеждането на отделни части от цялостния доказателствен източник, доколкото изявленията на свидетел при очна ставка са също свидетелски показания съставлява отклонение от правилата за законосъобразна оценка по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, понеже е несъмнено, че избирателния подход на оценяване, извън цялостния смислов прочит и без дължимата съпоставка с останалите доказателства не кореспондира с изискването за внимателна проверка.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат