Dictum – Pro Bono – 9 април 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Връчване, Допустимост; Облигационно право
Въпрос
Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит, поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Отговорът на въпроса ще стане известен след постановяване на съдебното решение по делото. Активирайте абонамент за Модул "ГПК", пакет "Плюс" на "Българското прецедентно право" и ще имате възможност да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данъци, Данък добавена стойност; Данъчен процес
Въпроси
Какви са законовите предпоставки и изисквания за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на обект и забрана за достъп до него" при установено нарушение на задължението за издаване на фискална касова бележка?
Съвместимо ли е едновременното налагане на принудителна административна мярка и административнонаказателна санкция за едно и също нарушение с принципа на пропорционалност и с изискванията на чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС?
Може ли тежестта на наложените мерки (принудителна административна мярка и имуществена санкция) да надхвърли тежестта на самото административно нарушение и допустимо ли е това според националното и европейското право?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118". В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 3, ал. 1 Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
Принудителната административна мярка е допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу сдружението административнонаказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл. 7, ал. 1 Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21). Ограничението на основното право по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната правна уредба (решение от 5 май 2022 г., BV, С-570/2020, т. 34), но в случая на кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1,6. б ЗДДС, издадена в рамките на административно производство, което е отделно от вече започналото административнонаказателно производство, е недопустимо, доколкото не гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на сдружението административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението по чл. 7, ал. 1 Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпрос
След 21.07.2025 г. изпълняващият функциите на главен прокурор на Република България, определен преди влизането в сила на 21.01.2025 г. на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 Закона за съдебната власт (Нова – ДВ, бр. 6/2025 г.), активно легитимиран ли е на основание чл. 420, ал. 1 НПК да подава искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1 НПК, т. 4 – 6?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд е образувано Тълкувателно дело № 1/2026 г. за приемане от Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на съда на тълкувателно решение по следния въпрос:
След 21.07.2025 г. изпълняващият функциите на главен прокурор на Република България, определен преди влизането в сила на 21.01.2025 г. на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт (Нова – ДВ, бр. 6 от 2025 г.), активно легитимиран ли е на основание чл. 420, ал. 1 от НПК да подава искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 4 – 6 от НПК?
Тълкувателното дело е образувано след постъпило искане от председателя на Върховния касационен съд, в което се обосновава наличието на противоречива съдебна практика.
Според едната теза, поддържана по спорния въпрос, след 21.07.2025 г. изпълняващият функциите на главен прокурор, макар формално да попада сред кръга лица по чл. 420, ал. 1 от НПК, не може да осъществява това правомощие съобразно законодателната промяна на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ (Нова – ДВ, бр. 6 от 2025 г.). Приема се, че правомощията на изпълняващия функциите на главен прокурор се прекратяват по силата на тази разпоредба след изтичане на шестмесечния срок от влизането й в сила, поради което искане за възобновяване на наказателно дело, подадено от същия изпълняващ функциите главен прокурор след 21.07.2025 г., не съставлява валидно сезиране. В подкрепа на този извод са изложени съображения, че нормата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ (Нова – ДВ, бр. 6 от 2025 г.) има т. нар. „несъщинско обратно действие“ върху заварени правоотношения, запазвайки юридическия характер на факта, който се е реализирал преди нейното влизане в сила (определянето на изпълняващ функциите главен прокурор с решение на Прокурорската колегия на ВСС по т.1.1. от протокол № 21 от 16.06.2023 г., потвърдено с решение по т. 26.3. от протокол № 31 от 24.09.2025 г.), но преуреждайки неговите правни последици, чрез установяване на максимален шестмесечен срок, за който едно и също лице може да изпълнява функциите на председател на Върховния касационен съд, на председател на Върховния административен съд или на главен прокурор.
Според второто становище искането за възобновяване, направено от изпълняващия функциите на главен прокурор след 21.07.2025 г., е процесуално допустимо. Аргументите за това са, че изпълняващият функциите главен прокурор е определен с влязло в сила решение на Прокурорската колегия на ВСС по протокол № 21 от 16.06.2023 г., потвърдено с решение на същата колегия по протокол № 31 от 24.09.2025 г. Актът за определяне на изпълняващ функциите на главен прокурор е част от правния мир и се изпълнява. Уредената с разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ (Нова – ДВ, бр. 6 от 2025 г.) процедура, по която следва да бъде определен изпълняващ функциите на главен прокурор, председател на ВКС или председател на ВАС, сочи на процесуалния характер на нормата и обосновава нейното действие само занапред, доколкото в преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗСВ, с който тя е въведена, не е предвидено обратното й действие. Предвид липсата на такава изрична разпоредба, заварени отношения не могат да бъдат преуреждани, а изискването на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ (Нова – ДВ, бр. 6 от 2025 г.) едно и също лице да не може да изпълнява съответните функции за срок по-дълъг от шест месеца, считано от 21.01.2025 г., е неприложимо. Това становище е подкрепено и с довод, че поначало е недопустимо да се преустанови за неопределено време дейността на конституционно легитимирани органи, какъвто е и главният прокурор, поради прекратяване или изтичане на мандата на избрания такъв и неизбиране на нов по предвидения за това ред.
Междувременно на 07.04.2026 г. Конституционният съд на Република България се е произнесъл с решение № 6 по конституционно дело № 2/2026 г., с което е отхвърлил искането на състав на Апелативен съд – Варна за установяване на противоконституционност на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт (разпоредбата, обн. ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.).
Предвид постановеното решение на Конституционния съд на Република България и липсата на единство в практиката на съдилищата по посочения правен въпрос е налице необходимост от упражняване на тълкувателните правомощия на ОСНК на ВКС за отстраняване на противоречията.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат