Dictum – Pro Bono – 8 април 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Владение, Придобивна давност
Въпрос
Осъществява ли наемател фактическа власт върху земеделски имот на основание сключен договор за наем/аренда, ако е заплащал наемната цена/арендно плащане по този договор на наемодателя/арендатора и на основание сключения договор за наем/аренда е заявил имота за ползване до съответната Общинска служба „Земеделие“, ако ползването не е било предоставено от ОСЗ поради наличие на по-ранен договор за наем, по който за съответната стопанска година е било заявено ползване, което е било и потвърдено по предвидения в ППЗСПЗЗ ред?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
В хипотеза, при която се поддържа, че ползването на земеделска земя се е осъществявало чрез участие в споразумение за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ, сключването на договор за наем/аренда на определен земеделски имот само по себе си не установява фактическата власт върху имота да е осъществявана чрез наемател, респ. арендатор. Необходимо е въз основа на договора по реда на чл. 37б ЗСПЗЗ от ползвателя (наемател или арендатор) да е заявено желание за участие в споразумение за създаване на масиви за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ и по предвидения в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ ред да е била извършена регистрация за участие в масиви за съвместно ползване за съответната стопанска година при определяне на дължимото рентно плащане.
Посредством представяне на декларация за начина на трайно ползване на земеделските земи по чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ съответният правен субект заявява правата си върху имота, вкл. за неговото ползване било лично, било чрез включване в споразумение за създаване на масиви за съвместно ползване чрез трето лице - наемател/арендатор. В хипотеза като настоящата представянето на такава декларация при сключен договор за наем или аренда и подписването на споразумението от ползвателя (наемател или арендатор) удостоверяват намерение за своене от лице, на което съответният имот е бил продаден от несобственик. За целия период, през който едно лице заявява желание за участие в споразумение за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ, основано на регистриран в ОСЗ договор, сключен с лице, легитимиращо се като собственик на този имот, следва да се приеме, че това лице-ползвател упражнява фактическата власт върху имота реално от името и за сметка на легитимиращия се като собственик негов съконтрахент по отношение на конкретния имот, посочен в декларацията, ако е било включено в списъка на участващите в споразумението. Обстоятелството, че за определена стопанска година две лица са представили декларация по чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ за един и същи имот и в споразумението по чл. 37в ЗСПЗЗ са участвали двама ползватели, представили договори за наем или аренда за този имот, сключени с деклариралите имота различни лица, не обосновава извод за прекъсване на владението, доколкото правото на съвместно ползване е признато и на двете лица, които са подписали споразумението без взаимно да оспорват правата си.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпроси
Каква е правната природа и приложимост на периода на ползване на отпуск по майчинство като действителен осигурителен стаж при определяне правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст?
Следва ли при тълкуване и прилагане на понятието „действителен стаж“ по смисъла на КСО да се зачитат всички периоди на отпуск по майчинство и при какви условия, особено при неработещи майки?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
В хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Разпоредбата на пар. 1, т. 12 ДР КСО в актуалната ѝ редакция дефинира понятието действителен стаж като действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В настоящия случай осигурителният стаж за периодите на майчинство, който не е признат за действителен за целите на осигурителното правоотношение, е за времето от 01.09.1979г. до 16.08.1980г.; от 01.08.1982г. до 23.05.1983г. и от 03.07.1984г. до 14.11.1984г., поради което на основание пар. 9, ал. 1 ПЗР КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби.
Според разпоредбата на чл. 80 Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм./. за трудов стаж се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. През посочените периоди е била в сила Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж в сила от 29.12.1967 г. /отм./, според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения Закон за пенсиите (ЗП).
С Постановление на Министерския съвет №61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.) и Инструкция №0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца е предвидено, че времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени - майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като размерът му се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца.
Съгласно разпоредбата на чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 51 от 1984 г.) времето, през което майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, отглеждат дете до навършване на 3-годишна възраст, се зачита за трудов стаж.
Понастоящем в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО е посочено, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Върховният административен съд е последователен в практиката си и приема, че и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, като такова право през посочените периоди е признато и на неработещата майка. Както правилно е приел първоинстанционият съд, незачитането на периода на майчинство като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и чл. 47 Конституцията.
Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 3 ППЗП /отм./ обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи, се установява с решение на лекарска консултативна комисия (ЛКК) при детско отделение на съответната обединена районна болница или на специализирана болница, или на отделение по профила на заболяването.
Разпоредбата на пар. 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО, визира понятието действителен стаж, но не прави изчерпателно изброяване на хипотезите, в които такъв е наличен.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против личността, Телесна повреда, Лека телесна повреда
Въпроси
Как следва да се квалифицират две деяния по чл. 131 НК, извършени в съучастие, когато пострадалото лице е едно и също?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 6 НК към делата по чл. 131 НК, извършени в две отделни прояви, когато пострадалото лице е едно и също?
Как въздейства еднородността на вината и факта, че второто деяние е продължение на предшестващото, върху квалификацията на две деяния по чл. 131 НК като едно продължавано престъпление?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Разпоредбата на чл. 26, ал. 6 НК не се прилага по отношение на деянията, две на брой, по чл. 131 НК, като едното от тях е извършено в съучастие с другия подсъдим. По аргумент за противното, тъй като пострадало е едно и също физическо лице, тези два отделни епизода е следвало да се квалифицират като едно продължавано престъпление съобразно нормата на чл. 26, ал. 1 и 3 НК, тъй като са налице всички материалноправни предпоставки за това – две деяния, които осъществяват един или друг състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при еднородност на вината, като второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат