Dictum – Pro Bono – 7 април 2026 г.

Правната уредба на данъка върху превозните средства е уредена в глава втора – Местни данъци, раздел IV от Закона за местните данъци и такси – Данък върху превозните средства, който данък поради особеностите на вещта е отделен вид от общия данък при придобиване на имущества по дарения и възмезден начин. Нормата на чл. 52, т. 1 ЗМДТ определя, че с данък върху превозните средства се облагат: 1. (изм. - ДВ, бр. 112/2003 г.) превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Според чл. 53 ЗМДТ, данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Съгласно чл. 88 Закона за задълженията и договорите, развалянето на договорите има обратно действие. От друга страна, съществено за настоящето производство е публично-правното отношение задължен субект - административен орган, в контекста на дължимостта на местните данъци и такси като публични държавни вземания. Разпоредбата на чл. 52, т. 1 ЗМДТ обвързва дължимостта на данъка върху превозните средства с конкретно превозно средство – в случая трактор. Нормата на чл. 53 ЗМДТ определя като данъчнозадължени субекти собственика на превозното средство. В публичното правоотношение едно лице се легитимира като собственик от момента на придобиване на вещта, като данните за това се подават служебно на общините – чл. 54, ал. 1 и 2 ЗМДТ, без да е необходимо подаване на нарочна декларация. От този момент насетне той се счита задължено лице по смисъла на ЗМДТ.

Предпоставките за възникване на задължението за внасянето на данъка са регламентирани в чл. 60 ЗМДТ. Според ал. 2, за превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.

Независимо от развалянето на договора за покупко-продажба, задължено лице за данък върху превозните средства за процесната вещ се явява жалбоподателят, тъй като той е придобил вещта. Ефектът на разваляне на покупко-продажбата поражда правото на жалбоподателя-несобственик да предяви иск за неоснователно обогатяване или получено без основание, или на отпаднало основание, изразяващо се в стойността на недължимо платения данък. Възстановяване на платеното в полза на друг правен субект следва да се реализира по гражданскоправен ред. За административния орган следва да е без значение кой е платил публичните задължения. В случая, плащането е извършено от физическо лице, придобило качеството на данъчнозадължен субект по смисъла на ЗМДТ към момента на възникване на публичното вземане, поради което задължението е изпълнено законосъобразно за процесния период.

Няма колизия между правни норми, а е налице ясно разграничение относно реда и условията за придобиване качеството собственик и последиците от развалянето на сделката в гражданските правоотношения и в публичното правоотношение, при наличие на конкретни законови изисквания за придобиване качеството на данъчнозадължено лице.