Dictum – Pro Bono – 3 април 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Изпълнително производство; Търговско право, Несъстоятелност
Въпроси
Действието на вписана възбрана, наложена по изпълнително дело, отпада ли по право и с обратна сила, когато изпълнението е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?
Откритото производство по несъстоятелност за длъжника по изпълнителния лист рефлектира ли върху правото на кредитора по листа да се присъедини по изпълнително дело срещу частния правоприемник на длъжника, да участва в разпределението и да се удовлетвори от сумите от публичната продан на имот, който длъжникът е продал след вписана възбрана в полза на кредитора по листа и преди решението по чл. 630 ТЗ, в хипотезата, в която изпълнението е насочено върху имота?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
За да отпадне с обратна сила действието на възбрана, наложена по изпълнително дело, не е достатъчно изпълнението да е прекратено по право поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години. Необходимо е: 1) постановление, с което съдебният изпълнител констатира релевантните факти на настъпилото основание за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; 2) постановлението да е влязло в сила (чл. 433, ал. 3 (предишна ал. 2) ГПК) и 3) възбраната да е за непродаден от публична продан имот. Ако имотът е продаден от публична продан, съдебният изпълнител не я вдига служебно. Възбраната може да се заличи само по заявление на заинтересованите лица – напр. на купувача от публичната продан, като след заличаването нейното действие отпада занапред – т. 3 ТР №1/10.07.2018 г. по тълк. д. №1/2015 г. ОСГТК на ВКС и чл. 433, ал. 4 ГПК, вр. чл. 32, предл. второ ПВ.
За взискател с наложена по изпълнително дело възбрана възниква правото да се присъедини по изпълнителното дело срещу приобретателя на имота при следните условия: 1) разпореждане с имота, извършено от длъжника по изпълнителния лист след вписаната възбрана; 2) насочване на изпълнението върху имота, предмет на обезпечението, от взискател на приобретателя чрез по-късно вписана възбрана и 3) неизготвено разпределение за постъпленията от публичната продан. Служебно констатираното (чл. 459 ГПК), респ. упражненото с молба (чл. 456 ГПК) право предоставя на присъединения взискател възможност да участва в разпределението и да се удовлетвори от постъпленията от публичната продан, ако редът на привилегиите допуска това. Решението по чл. 630 ТЗ за длъжника по изпълнителния лист, което е вписано в търговския регистър след извършеното разпореждане в нарушение по чл. 451 ГПК, не изключва правото на взискателя, ползващ се от относителната недействителност по чл. 452, ал. 2 ГПК, да се присъедини по делото срещу приобретателя на имота, предмет на обезпечението. По делото срещу приобретателя пречките по чл. 638, ал. 1 или ал. 6 ТЗ са неосъществими.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес; Собственост, устройство на територията и строителство
Въпроси
Налице ли е мълчалив отказ от страна на кмета при неиздаване на изричен акт в предвидения по чл. 135, ал. 3 ЗУТ срок и какви са последиците от това за административното производство?
Изпълнени ли са изискванията и предпоставките по чл. 135, ал. 1, вр. ал. 3 ЗУТ за издаване на заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП?
Може ли да се приеме наличие на пречка по чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ във връзка с издадени, но невлезли в сила заповеди за премахване на незаконно строителство?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Няма съмнение, че в конкретния случай е налице формиран мълчалив отказ от кмета на Община Севлиево да се произнесе по подадено до него заявление, с което е поискано издаване на заповед по чл. 135 ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП. Това следва от установената липса на произнасяне от самия кмет на общината в нормативно установения срок по чл. 135, ал. 3 ЗУТ и липсата на опровомощаване за органа който след изтичането на срока е изпратил писмото до заявителя - главния архитект.
В производството по чл. 135, ал. 1, вр. ал. 3 ЗУТ се проверява дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, представено ли е становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, както и се извършва преценка за съответствие на предложението с правилата и нормативите по устройство на територията и с ОУП на населеното място. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт и обратното - при липсата им следва да се постанови отказ.
Следователно, съгласно чл. 135 ЗУТ, компетентният орган разполага с две правни възможности при осъществяване на правомощията си - да издаде заповед с която да разреши или да откаже да се изработи проект за изменение на плана. Така формулирана нормата ясно сочи, че отказът следва да се извърши с изричен акт и излагане на мотиви. Искане като процесното се разглежда в специално административно производство, в което се представят определени документи и изискването за произнасяне с изричен акт за отказ, е с оглед осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност. При проверката на постановен изричен отказ да се изработи проект за изменение на плана следва да се изходи от изразената воля на административния орган, като тя не може да бъде заместена с мотиви от съда. В настоящия случай, макар мотивите на съда да имат значение за правилното изясняване на спора, такава воля на органа липсва и само на това основание мълчаливият отказ следва да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за постановяване на изричен акт с определени съображения съобразно изискванията на закона. Отделно от това в хода на съдебното производство се установи наличието на всички горепосочени предпоставки по чл. 135, ал. 1, вр. ал. 3 ЗУТ.
По отношение възраженията на касатора, спазени са указанията на горната инстанция за проверка съответствието с ОУП, както и правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 170 АПК, а за наличието на пречката по чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, във връзка с издадени заповеди за премахване на незаконно строителство по чл. 225 ЗУТ, правилно е отчетено, че цитираните заповеди не са влезли в сила. По обжалването им, същите са отменени първоинстанционните решения, делата са върнати за ново разглеждане и са висящи.
Незаконно строителство се установява след провеждане на нарочна процедура, приключила с влязъл в сила административен акт, констатиращ наличието на условията по чл. 225, ал. 2 ЗУТ и нареждащ премахването на строежа - чл. 225 и чл. 225а ЗУТ. Докато административният акт установяващ незаконно строителство не придобие стабилитет, липсва констатиран незаконен строеж. След като към датата на формиране на мълчаливия отказ, а и понастоящем, заповедите не са влезли в сила, а третата - заповед е окончателно отменена след решение на ВАС, правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Доказване; Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта
Въпроси
Какви са пределите на съдебната преценка при уважаване или отказ на доказателствено искане, включително назначаване на експертиза, спрямо целите и предназначението на самата експертиза?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Липсата на съдебна активност в предписаната с жалбата насока, би била съществен процесуален порок, ако е довела до неизясняване на съществен за правилното решаване на делото въпрос. Това, че съдът е имал възможност да извърши желаното от защитата действие, не означава, че той е бил длъжен да го стори, защото пределите на изследване в наказателния процес съществуват не сами за себе си. Те са тясно свързани с пределите на доказване и практически са лимитирани от тях. Затова, преценявайки дали да уважи едно доказателствено искане, съдът, ръководейки се от принципните разпоредби на чл. 13, ал. 1 НПК и чл. 14, ал. 1 НПК, е длъжен да прецени неговата полезност за доказателствения процес. Когато е поискано назначаване на експертиза, тази преценка не би могло да не обхване съответствието на направеното искане със същността и предназначението на експертизата, а именно да подпомогне изясняването на обстоятелства по делото чрез даване на заключение, основано на събрана по делото доказателствена информация, а не на абстракции и предположения.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат