Dictum – Pro Bono – 2 април 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес; Облигационно право
Въпрос
Възможно ли е правото на иск да бъде упражнено противоправно и в какво се състои недобросъвестността при злоупотребата с него?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Разпоредбата на чл. 3 ГПК гласи, че участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.
В практиката на ВКС по чл. 3 ГПК е формирано становище, според което искането за защита, отправено към държавен орган, е израз на установено в Конституцията на Република България право, поради което представлява правомерна дейност, за която по принцип не се носи отговорност за вреди, дори когато искането е неоснователно; че сезирането може да представлява злоупотреба с процесуално право и тя е налице, когато това право се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД); че отговорността за вреди от злоупотреба с процесуално право е деликтна и възниква при недобросъвестното упражняване на законно признато право; че вината при деликт се предполага до доказване на противното; че вината в гражданското право се състои в неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец) грижа.
От тази практика следва, че във всеки конкретен случай съдът преценява дали предявяването на иск, жалба или молба пред съда представлява добросъвестно упражняване на процесуални права, или е израз на злоупотреба с права.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данъци, Данък върху доходите на физическите лица
Въпрос
Какви са релевантните критерии, възприети в практиката на Върховния административен съд и Съда на Европейския съюз, при разграничаване между обикновено упражняване на правото на собственост и икономическа дейност, подлежаща на облагане по ЗДДФЛ?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Съгласно чл. 1 ТЗ, „търговец“ по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от сделките по ал. 1, т. 1 - 15, или ал. 3 - образува предприятие, което по обем и предмет изисква неговите дела да се водят по търговски начин. Според съдебната практика дадена дейност може да се квалифицира като икономическа, когато се осъществява редовно и срещу възнаграждение, като броят и мащабите на продажбите не са определящи. Съгласно т. 36 от решение на Съда на ЕС по съединени дела С-180/2010 и С-181/2010, обикновеното упражняване на правото на собственост от неговия титуляр само по себе си не може да се разглежда като икономическа дейност. Както приема Съдът на ЕС в т. т. 38-39 от цитираното решение, фактът, че преди прехвърлянето заинтересованото лице е осъществило разделянето на имота на парцели, за да може да получи от него най-добрата обща цена, сам по себе си също не е определящ, както и продължителността на периода, през който са извършени посочените действия или размерът на получените като резултат от тях приходи. Всъщност всички тези обстоятелства могат да се впишат в контекста на управлението на личното имущество на заинтересованото лице. Това обаче не е така, когато заинтересованото лице предприема активни действия за продажбата на земя, като използва средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против личността, Телесна повреда, Тежка или средна повреда, причинена при професионална непредпазливост
Въпрос
Какъв е кръгът на субектите, които могат да носят наказателна отговорност по чл. 123 и чл. 134 НК, включително при наличие на организационни, ръководни или контролни задължения в дейност, представляваща източник на повишена опасност?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Субекти на престъпленията по чл. 123 и чл. 134 НК, могат да бъдат не само преките изпълнители на правно регламентираното занятие или дейност, но и лицата, които имат нормативни задължения във връзка с организацията, ръководството ли контрола на тази дейност.
Като източник на повишена опасност, огневите работи във форпика са правно регламентирани. Правилата за тяхното осъществяване запълват бланкетната диспозиция на чл. 123 и чл. 134 НК и представляват елемент от обективния състав на престъпленията. Те са конкретизирани в обвинителния акт, и съдът не разполага с процесуална възможност да се отклони от тях извън хипотезите на чл. 287 НПК.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат