Dictum – Pro Bono – 27 март 2026 г.

Според тълкуването на СЕС в решението от 09.07.2020 г. по съединени дела C-698/2018 и C-699/2018, ECLI:EU:C:2020:537, т. 1 от диспозитива искът на потребителя за връщане на недължимо платени суми поради неравноправна клауза, какъвто е искът по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, може да е обвързан от давностен срок, но при положение че този срок не е по-неблагоприятен от приложимия към подобни вътрешни съдебни производства /принцип на равностойност/ и не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза, и по-специално Директива 93/13/ЕИО /принцип на ефективност/. Разяснението на принципа на равностойност и принципа на ефективност и тяхното спазване при погасителната давност е направено също в решение от 26.10.2006 г. по дело C‑168/05, EU:C:2006:675, т. 24, решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/2019 и C-259/2019, ECLI:EU:C:2020:578, т. 83, решение от 21.04.2021 г. по дело С-485/2019, ECLI:EU:C:2021:313, т. 52 и др. Прието е, че противопоставянето на давностен срок на исковете с реституционен характер, предявени от потребители с оглед на претендирането на права, които те черпят от Директива 93/13/ЕИО, само по себе си не противоречи на принципа на ефективност, стига прилагането му на практика да не прави невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени с тази директива - решение от 10.06.2021 г. по дела С-776/2019 - C-782/2019, ECLI:EU:C:2021:470, т. 40, решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/2019 и C-259/2019, ECLI:EU:C:2020:578, т. 92, решение от 25.04.2024 г. по дело С-484/2021, ECLI:EU:C:2024:360, т. 27 и др.

Относно продължителността на давностния срок в различни преюдициални заключения Съдът на ЕС е изложил, че две, три, пет, десет или петнадесет години е в съответствие с принципа за ефективност, като продължителността на срока е достатъчна за упражняване на правото на ефективна защита. В посочения смисъл са решение от 25.04.2024 г. по дело С-561/2021, ECLI:EU:C:2024:362, т. 31 и т. 32, решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/2019 и C-259/2019, ECLI:EU:C:2020:578, т. 87, решения от 09.07.2020 г. по дела C‑698/2018 и C‑699/2018, EU:C:2020:537, т. 62 и 64 и др.

В различни съдебни актове Съдът на ЕС е отбелязъл, че даден давностен срок може да бъде съвместим с принципа на ефективност единствено ако потребителят е имал възможността да узнае за правата си, преди този срок да започне или да изтече – напр. решение от 06.10.2009 г. по дело C‑40/2008, EU:C:2009:615, т. 45, решение от 09.07.2020 г. по дела C‑698/2018 и C‑699/2018, EU:C:2020:537, т. 67, решение от 16.07.2020 г. по дела C‑224/2019 и C‑259/2019, EU:C:2020:578, т. 91, решение от 10.06.2021 г. по съединени дела C-776/2019 и C-782/2019, т. 46.

От значение за ефективността на защитата на потребителя е началният момент на течение на давностния срок, с който се погасяват реституционни претенции на потребителя за връщане на суми, недължимо платени въз основа на неравноправни клаузи. Разясненията на СЕС по този въпрос са направени в горепосочените съдебни актове, постановени по повод преюдициални запитвания на различни национални съдилища, и са обобщени в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №106/15.07.2024 г. по т. д. №2746/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №124/24.07.2024 г. по т. д. 342/2023 г. на ВКС, ТК, I т. о. Посочено е, че ако потребителят не е знаел или разумно не е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция, принципът на ефективност е нарушен, когато давностният срок започва да тече:

1/ от сключване на потребителския договор - решение по съединени дела С-224/2019 и С-259/2019, ECLI:EU:C:2020:578, т. 91 и решение по съединени дела С-776/2019 и С-782/2019, ECLI:EU:C:2021:470;

2/ от неоснователното обогатяване – решение по дело С-485/2019, ECLI:EU:C:2021:313, т. 60-61 и решение по съединени дела С-80/2021 и С-82/2021, ECLI:EU:C:2022:646, т. 93-100;

3/ от датата на цялостното изпълнение по договора, когато без проверка се презумира, че на тази дата неравноправният характер на клаузата е известен на потребителя – решение по съединени дела С-698/2018 и С-699/2018, ECLI:EU:C:2020:537, т. 67 и т. 2 от диспозитива.

Регламентирането по един от посочените или подобен начин на началото на давностния срок би могло да направи прекомерно трудно упражняването на предоставените с Директива 93/13/ЕИО права на потребителя и да доведе до неоснователно обогатяване на продавача/доставчика в хода на изпълнението на дългосрочен договор. В своята практика СЕС приема, че за да е налице знание за неравноправния характер на клаузата или за да се приеме, че разумно не е можел да не знае за това, потребителят не само трябва да е запознат с фактите, съставляващи неравноправността на договорна клауза, но и с правната им преценка, която предполага този потребител да е запознат с правата, които черпи от Директива 93/13/ЕИО, вкл. да разполага с достатъчно време, за да може ефективно да подготви и задейства правото си на защита пред съд - решение от 25.01.2024 г. по съединени дела С-810/21-С-813/2021, ECLI:EU:C:2024:81, т. 49-50 и т. 1 от диспозитива.

СЕС е разгледал различни хипотези, относими към преценката за това от кой момент може да се приеме, че потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата:

1/ приел е, че наличието на трайно установена национална практика относно нищожността на неравноправни клаузи не означава, че потребителят е знаел за неравноправността на клаузата и за произтичащите от нея правни последици /решение от 25.04.2024 г. по дело С-484/2021, ECLI:EU:C:2024:360, решение от 25.01.2024 г. по съединени дела С-810/21-С-813/2021, ECLI:EU:C:2024:81/;

2/ решенията на СЕС не са източник на информация за средния потребител относно неравноправния характер на договорна клауза, дори когото са постановени по преюдициално запитване, отправено в производство, по което този потребител е страна /решение от 25.04.2024 г. по дело С-561/2021, ECLI:EU:C:2024:362/;

3/ принципът на ефективност не допуска давностният срок по реституционната претенция на потребителя да тече от датата на решение за обявяване на неравноправността на типовата клауза /клауза от договор с общи условия/ по друго дело, по което потребителят не е страна /решение от 25.04.2024 г. по дело С-484/2021, ECLI:EU:C:2024:360/;

4/ давностният срок по реституционни претенции, който започва да тече от датата, на която влиза в сила съдебният акт, с който е установена неравноправността на съответната договорна клауза в потребителския договор и е обявена нищожността й, е съвместим с принципа на ефективност, тъй като потребителят има възможност да се запознае с правата си преди този срок да започне да тече или да изтече, като продавачът/доставчикът си запазва възможността да докаже, че потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправността й, преди да бъде постановен такъв съдебен акт /решение от 25.04.2024 г. по дело С-484/2021, ECLI:EU:C:2024:360 и решение от 25.04.2024 г. по дело С-561/2021, ECLI:EU:C:2024:362/.

Въз основа на указанията на СЕС по тълкуване на правото на ЕС в решение №106/15.07.2024 г. по т. д. №2746/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о. е прието, че началният момент, от който тече петгодишната погасителна давност за вземане по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, произтичащо от приложението на неравноправна клауза в дългосрочен потребителски договор, е моментът на получаване на сумата при начална липса на основание /т. 7 ППВС №1/1979 г./ при условие, че към този момент потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция, а при липса на посоченото условие – моментът на осъществяването му. Преценката дали и кога потребителят е узнал или разумно е можел да узнае за неравноправния характер на клаузата е конкретна и се извършва въз основа на установените по делото обстоятелства, като потребителят не само трябва да е запознат с фактите, съставляващи неравноправността на договорна клауза, но и с правната им преценка – с правата, които черпи от Директива 93/13/ЕИО. В хипотезата, в която с влязло в сила решение, по което страна е потребителят, е приета или обявена за нищожна като неравноправна договорна клауза, следва да се счита, че към датата на влизане в сила на това решение потребителят със сигурност е узнал за неравноправността на тази клауза, като това не лишава от възможност продавачът/доставчикът да докаже, че потребителят е знаел или разумно е можел да узнае за това обстоятелство преди този момент, за който факт продавачът/доставчикът на основание чл. 154, ал. 1 ГПК носи тежестта на доказване.