Dictum – Pro Bono – 27 март 2026 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Облигационно право, Недействителност, Нищожност
Въпрос
Кой е началният момент, от който тече погасителната давност за вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на кредитор, осъществено вследствие на приложението на неравноправни клаузи в потребителски договор в хипотезата, в която потребителят не е в състояние сам да прецени, че договорна клауза е неравноправна или в която не е узнал за нейният неравноправен характер?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Според тълкуването на СЕС в решението от 09.07.2020 г. по съединени дела C-698/2018 и C-699/2018, ECLI:EU:C:2020:537, т. 1 от диспозитива искът на потребителя за връщане на недължимо платени суми поради неравноправна клауза, какъвто е искът по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, може да е обвързан от давностен срок, но при положение че този срок не е по-неблагоприятен от приложимия към подобни вътрешни съдебни производства /принцип на равностойност/ и не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза, и по-специално Директива 93/13/ЕИО /принцип на ефективност/. Разяснението на принципа на равностойност и принципа на ефективност и тяхното спазване при погасителната давност е направено също в решение от 26.10.2006 г. по дело C‑168/05, EU:C:2006:675, т. 24, решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/2019 и C-259/2019, ECLI:EU:C:2020:578, т. 83, решение от 21.04.2021 г. по дело С-485/2019, ECLI:EU:C:2021:313, т. 52 и др. Прието е, че противопоставянето на давностен срок на исковете с реституционен характер, предявени от потребители с оглед на претендирането на права, които те черпят от Директива 93/13/ЕИО, само по себе си не противоречи на принципа на ефективност, стига прилагането му на практика да не прави невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени с тази директива - решение от 10.06.2021 г. по дела С-776/2019 - C-782/2019, ECLI:EU:C:2021:470, т. 40, решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/2019 и C-259/2019, ECLI:EU:C:2020:578, т. 92, решение от 25.04.2024 г. по дело С-484/2021, ECLI:EU:C:2024:360, т. 27 и др.
Относно продължителността на давностния срок в различни преюдициални заключения Съдът на ЕС е изложил, че две, три, пет, десет или петнадесет години е в съответствие с принципа за ефективност, като продължителността на срока е достатъчна за упражняване на правото на ефективна защита. В посочения смисъл са решение от 25.04.2024 г. по дело С-561/2021, ECLI:EU:C:2024:362, т. 31 и т. 32, решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/2019 и C-259/2019, ECLI:EU:C:2020:578, т. 87, решения от 09.07.2020 г. по дела C‑698/2018 и C‑699/2018, EU:C:2020:537, т. 62 и 64 и др.
В различни съдебни актове Съдът на ЕС е отбелязъл, че даден давностен срок може да бъде съвместим с принципа на ефективност единствено ако потребителят е имал възможността да узнае за правата си, преди този срок да започне или да изтече – напр. решение от 06.10.2009 г. по дело C‑40/2008, EU:C:2009:615, т. 45, решение от 09.07.2020 г. по дела C‑698/2018 и C‑699/2018, EU:C:2020:537, т. 67, решение от 16.07.2020 г. по дела C‑224/2019 и C‑259/2019, EU:C:2020:578, т. 91, решение от 10.06.2021 г. по съединени дела C-776/2019 и C-782/2019, т. 46.
От значение за ефективността на защитата на потребителя е началният момент на течение на давностния срок, с който се погасяват реституционни претенции на потребителя за връщане на суми, недължимо платени въз основа на неравноправни клаузи. Разясненията на СЕС по този въпрос са направени в горепосочените съдебни актове, постановени по повод преюдициални запитвания на различни национални съдилища, и са обобщени в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №106/15.07.2024 г. по т. д. №2746/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №124/24.07.2024 г. по т. д. 342/2023 г. на ВКС, ТК, I т. о. Посочено е, че ако потребителят не е знаел или разумно не е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция, принципът на ефективност е нарушен, когато давностният срок започва да тече:
1/ от сключване на потребителския договор - решение по съединени дела С-224/2019 и С-259/2019, ECLI:EU:C:2020:578, т. 91 и решение по съединени дела С-776/2019 и С-782/2019, ECLI:EU:C:2021:470;
2/ от неоснователното обогатяване – решение по дело С-485/2019, ECLI:EU:C:2021:313, т. 60-61 и решение по съединени дела С-80/2021 и С-82/2021, ECLI:EU:C:2022:646, т. 93-100;
3/ от датата на цялостното изпълнение по договора, когато без проверка се презумира, че на тази дата неравноправният характер на клаузата е известен на потребителя – решение по съединени дела С-698/2018 и С-699/2018, ECLI:EU:C:2020:537, т. 67 и т. 2 от диспозитива.
Регламентирането по един от посочените или подобен начин на началото на давностния срок би могло да направи прекомерно трудно упражняването на предоставените с Директива 93/13/ЕИО права на потребителя и да доведе до неоснователно обогатяване на продавача/доставчика в хода на изпълнението на дългосрочен договор. В своята практика СЕС приема, че за да е налице знание за неравноправния характер на клаузата или за да се приеме, че разумно не е можел да не знае за това, потребителят не само трябва да е запознат с фактите, съставляващи неравноправността на договорна клауза, но и с правната им преценка, която предполага този потребител да е запознат с правата, които черпи от Директива 93/13/ЕИО, вкл. да разполага с достатъчно време, за да може ефективно да подготви и задейства правото си на защита пред съд - решение от 25.01.2024 г. по съединени дела С-810/21-С-813/2021, ECLI:EU:C:2024:81, т. 49-50 и т. 1 от диспозитива.
СЕС е разгледал различни хипотези, относими към преценката за това от кой момент може да се приеме, че потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата:
1/ приел е, че наличието на трайно установена национална практика относно нищожността на неравноправни клаузи не означава, че потребителят е знаел за неравноправността на клаузата и за произтичащите от нея правни последици /решение от 25.04.2024 г. по дело С-484/2021, ECLI:EU:C:2024:360, решение от 25.01.2024 г. по съединени дела С-810/21-С-813/2021, ECLI:EU:C:2024:81/;
2/ решенията на СЕС не са източник на информация за средния потребител относно неравноправния характер на договорна клауза, дори когото са постановени по преюдициално запитване, отправено в производство, по което този потребител е страна /решение от 25.04.2024 г. по дело С-561/2021, ECLI:EU:C:2024:362/;
3/ принципът на ефективност не допуска давностният срок по реституционната претенция на потребителя да тече от датата на решение за обявяване на неравноправността на типовата клауза /клауза от договор с общи условия/ по друго дело, по което потребителят не е страна /решение от 25.04.2024 г. по дело С-484/2021, ECLI:EU:C:2024:360/;
4/ давностният срок по реституционни претенции, който започва да тече от датата, на която влиза в сила съдебният акт, с който е установена неравноправността на съответната договорна клауза в потребителския договор и е обявена нищожността й, е съвместим с принципа на ефективност, тъй като потребителят има възможност да се запознае с правата си преди този срок да започне да тече или да изтече, като продавачът/доставчикът си запазва възможността да докаже, че потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправността й, преди да бъде постановен такъв съдебен акт /решение от 25.04.2024 г. по дело С-484/2021, ECLI:EU:C:2024:360 и решение от 25.04.2024 г. по дело С-561/2021, ECLI:EU:C:2024:362/.
Въз основа на указанията на СЕС по тълкуване на правото на ЕС в решение №106/15.07.2024 г. по т. д. №2746/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о. е прието, че началният момент, от който тече петгодишната погасителна давност за вземане по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, произтичащо от приложението на неравноправна клауза в дългосрочен потребителски договор, е моментът на получаване на сумата при начална липса на основание /т. 7 ППВС №1/1979 г./ при условие, че към този момент потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция, а при липса на посоченото условие – моментът на осъществяването му. Преценката дали и кога потребителят е узнал или разумно е можел да узнае за неравноправния характер на клаузата е конкретна и се извършва въз основа на установените по делото обстоятелства, като потребителят не само трябва да е запознат с фактите, съставляващи неравноправността на договорна клауза, но и с правната им преценка – с правата, които черпи от Директива 93/13/ЕИО. В хипотезата, в която с влязло в сила решение, по което страна е потребителят, е приета или обявена за нищожна като неравноправна договорна клауза, следва да се счита, че към датата на влизане в сила на това решение потребителят със сигурност е узнал за неравноправността на тази клауза, като това не лишава от възможност продавачът/доставчикът да докаже, че потребителят е знаел или разумно е можел да узнае за това обстоятелство преди този момент, за който факт продавачът/доставчикът на основание чл. 154, ал. 1 ГПК носи тежестта на доказване.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес; Пазарни и секторни регулации, Транспорт
Въпроси
В какви случаи съдът може да спре предварително изпълнение на индивидуален административен акт, когато това изпълнение е допуснато по силата на закон?
Какво е значението на качеството „адресат на административния акт“ за правото да се обжалва актът и да се иска спиране на предварителното му изпълнение?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлязлия в сила индивидуален административен акт. Така предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго
Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тази факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 147, ал. 1 АПК „право да оспорят" административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения“. Разпоредбата не обвързва правото на жалба с качеството на адресат на административния акт, напротив това право имат всички граждани или организации, които са засегнати неблагоприятно от съответния административен акт.
С оглед посочено няма пречка, собственикът на ППС, обект на административната мярка, да обжалва заповедта, с която последната е приложена, включително да по иска от съда спиране на предварително изпълнение.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес; Общоопасни престъпления, Основен състав на отглеждане на растения с цел производство на наркотични вещества
Въпрос
Влияе ли нощното време на извършване на деянието върху степента на обществената опасност и съответно върху наказателната отговорност на дееца?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Сам по себе си фактът, че деянието е било извършено през нощта не увеличава обществената опасност на деянието и дееца, доколкото нощното време обективно не води до по-голяма степен на обществена опасност на конкретното деяние. Отглеждането на растения от рода на конопа е продължителен процес, който предполага системно полагане на грижи за растенията, без да е обвързан с определена част от денонощието. Ето защо поддържането на насажденията в тъмната част на денонощието не обуславя по-висока степен на обществена опасност на деянието и не може да се възприеме като обстоятелство, което утежнява наказателната отговорност на подсъдимия.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат