Dictum – Pro Bono – 24 март 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Облигационно право, Недействителност, Нищожност
Въпрос
Когато в договор за потребителски кредит е уговорено, че част от отпуснатата сума по кредита се усвоява от кредитополучателя като застрахователна премия, която кредиторът превежда директно на застрахователя, следва ли разходът за застрахователна премия да бъде третиран като общ разход по кредита за потребителя, съгласно пар. 1, т. 1 ДР ЗПК и съответно да бъде включен при формирането на ГПР като такъв?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Даденото в чл. 3, б. ж от транспонираната в Закона за потребителския кредит Директива №2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 годинаотносно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета легално определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ е, че това са всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, като разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.
Легалната дефиниция на пар. 1, т. 1 Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ е, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Разходът за застрахователна премия следва да бъде третиран като общ разход по кредита за потребителя и съответно да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите/ГПР по договора за потребителски кредит винаги, когато при преценка на условията на договора за кредит се установи, че сключването на договора за застраховка е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при конкретно предлаганите с договора условия.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпрос
Приложима ли е отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случай на отмяна на административен акт по извънредния ред на чл. 99 АПК и изключва ли този ред незаконосъобразността на акта за целите на обезщетителната отговорност?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне това право на обезщетение, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, вреда и пряка причинна връзка между акта и вредата. В случая и двата административни акта, от които ищецът черпи права, са отменени по административен ред и тази отмяна е влязла в сила. Именно отмяната на акта по надлежния ред е релевантната предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост и основателност на иска по ЗОДОВ. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че когато отмяната е извършена в извънредно производство по чл. 99 АПК въз основа на нови обстоятелства, това изключва незаконосъобразността на акта за целите на обезщетителната отговорност. След като административният акт е отменен от компетентен орган и отмяната е породила действие, за съда по иска по ЗОДОВ е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността. Производството по чл. 99 АПК е предвиден в закона способ за отстраняване на порочни или вече несъответстващи на материалната истина влезли в сила административни актове. Отмяната, макар и постановена в извънреден ред, заличава действието на акта и обуславя възможността да се търси обезвреда за вредите от него. Обратното разбиране би довело до неоснователно изключване на отговорността на държавата именно в хипотези, при които актът е отстранен от правния мир по инициатива на самата администрация или на по-горестоящия орган.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, Престъпление по служба
Въпроси
Как се преценява достатъчността на доказателствата за установяване на виновността и какво значение има взаимната връзка между доказателствените материали?
При какви условия се установяват немаловажни вредни последици при престъплението по чл. 282 НК и как се прави оценката с оглед на позицията на държавния орган?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Преценката за достатъчност на доказателствата, нужни за разкриване на обективната истина, се извършва по вътрешно убеждение въз основа на закона, логиката и данните по делото. Достатъчността на доказателствата за решаване на въпроса за виновността на привлечените към наказателна отговорност лица е отново предмет на преценка на съда по фактите, но изводът трябва да е направен на база не само на анализа на отделните доказателствени материали, а и на тяхната взаимна връзка. Правилото е, че следва да отчита корелацията на доказателствените източници по между им, което в случая е било подценено.
Престъплението по чл. 282 НК по ал. 1е формално, т. к. настъпването на конкретни вредни последици не е възведено като признак в състава на престъплението. Проявите по ал. 1 трябва да са обективно годни да причинят вредни последици и то немаловажни, което означава, че се отразяват върху дейността на държавния апарат и респективно върху правата на гражданите. Идеята на държавното обвинение е била, че квалификацията на деянието е по ал. 2, защото има намесено длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, от чието поведение са могли да настъпят немаловажни вредни последици, които според прокуратурата са настъпили.
Наличието на специална цел при обвинение по чл. 282 НК е фактически въпрос, който се решава съобразно фактите по делото. Понятието немаловажни вредни последици съдържа оценъчен момент. Затова кога тези последицици са налице, се решава с оглед на всеки конкретен случай. Всякога тази оценка трябва да се прави въз основа на съвкупния анализ на всички негативни отражения на деянието в сферата на управлението. Значение има и това, че колкото по-висока е позицията на държавния орган, толкова по-голяма е ерозията в доверието към него, при евентуално осъществена престъпна злоупотреба със служба.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат