Dictum – Pro Bono – 23 март 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Облигационно право, Непозволено увреждане, Застрахователни обезщетения, Неимуществени вреди, Телесно увреждане
Въпрос
Относно приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от пострадалия, изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движението по пътищата при ПТП.
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване.
При определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
Отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на движението е значително по - голяма в сравнение с тази на пешеходците. Дължимата от водача на МПС завишена грижа към уязвимия участник в движението /пешеходеца/ - чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 116, ал. 1 ЗДвП, предпоставя неговата значително по-голяма отговорност и принос за реализирането на пътното произшествие, но поведението на пешеходеца, когато е в нарушение на правилата за движение по пътищата и ПТП не е настъпило при пресичане на пешеходна пътека, следва да бъде преценявано като относимо с оглед конкретните особености на всеки отделен случай.
Самото присъствие на пешеходец на пътното платно съставлява опасност за движението, която налага предприемане на адекватни действия от страна на водача, именно поради невъзможността да бъдат предвидени възможните реакции на пешеходеца.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данъци, Данък добавена стойност
Въпроси
Кои са релевантните критерии за определяне на мястото на изпълнение на процесните доставки съгласно чл. 21, ал. 1 и ал. 4, т. 4, б. а от ЗДДС и при какви условия се прилага общият спрямо специалния режим?
Приложим ли е специалният режим за облагане на обща туристическа услуга по чл. 136, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС спрямо разглежданите доставки и какви са предпоставките за това според практиката на Съда на ЕС?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Общият ред за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуги е регламентиран в чл. 21, ал. 1 ЗДДС, според който, когато получател на услугата е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на доставката е там, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Съгласно чл. 21, ал. 2 от същия закон, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Изключенията по отношение определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга са регламентирани в чл. 21. ал. 3-7, чл. 22-24 ЗДДС. Според специалната норма на чл. 21, ал. 4. т. 4, б. а ЗДДС, мястото на изпълнение на доставка при услуги и съпътстващите ги услуги, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия (включително панаири и изложби) е мястото, където фактически се извършва услугата, тъй като същата се отнася за случаите, при които получател по доставката е данъчно незадължено лице. Следва да се съобрази и дали са приложими нормите на глава шестнадесета ЗДДС, регламентиращи облагането на доставка на обща туристическа услуга по смисъла на чл. 136, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС в съответствие с разрешенията, дадени от Съда на ЕС в решенията по съединени дела C-308/96 и C-94/97/2022 октомври 1998 г. и дело C‑31/2010 от 9 декември 2010 година. Според т. 14 от решението по дело C‑31/2010 - на първо място, в член 26, параграф 1 от Шеста директива се пояснява, че предвиденият в тази разпоредба специален режим се прилага за сделките на туристически агенти и туроператори, когато те действат от свое име по отношение на пътуващото лице и при предоставяне на туристическата услуга използват стоки и услуги от други данъчнозадължени лица. Следователно от самия текст на посочената разпоредба следва, че предвиденият в нея специален режим може да се приложи по отношение на предоставяната от туристически агент услуга, ако същата е свързана с дадено пътуване. На второ място, следва да се напомни, че член 26 от Шеста директива предвижда изключение от общия режим на данъчната основа за някои сделки на туристически агенти и туроператори, както и че като изключение от общия режим по Шеста директива, този член трябва да се прилага само доколкото това е необходимо за постигане на целта на Директивата (Решение от 22 октомври 1998 г. по дело Madgett и Baldwin, C‑308/96 и C‑94/97, Recueil, стр. I‑6229, точки 5 и 34, както и Решение от 19 юни 2003 г. по дело First Choice Holidays, C‑149/01, Recueil, стр. I‑6289, точки 21 и 22). На трето място, целта на предвидения в член 26 от Шеста директива специален режим е приложимите правни норми да бъдат съобразени с особения характер на дейността на туристическите агенти и туроператорите (Решение по дело Madgett и Baldwin, точка 18 и Решение по дело First Choice Holidays, точка 23, посочени по-горе). Понятието „място на установяване на независима икономическа дейност“ по смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО не се изчерпва с формалната регистрация или със седалището на дружеството, а предполага наличие на достатъчно постоянни човешки и технически ресурси, чрез които реално и самостоятелно да се осъществява икономическа дейност. Релевантното място е това, където се концентрира действителната стопанска активност и откъдето фактически се изпълняват доставките. Тези критерии са възприети и от Съда на Европейския съюз (СЕС) относно понятието „fixed establishment“ (дело С-168/84 Berkholz, дело С-190/95 ARO Lease). В практиката на СЕС се приема, че само формалната регистрация на дружеството не е достатъчна. Необходимо условие за определянето на икономическата дейност на дружеството е къде се взимат управленските решения и къде се извършва реалната дейност. (решение на СЕС по дело С-168/84). Според решение на Съда на ЕС по дело C-349/96 Lenz, туроператорският режим се прилага, когато доставчикът организира пакетни услуги, включително транспорт, настаняване и изхранване, независимо дали отделните услуги се изпълняват от ресторант, хотел или собствен персонал. Една трансакция трябва да се разглежда като единна доставка, когато два или повече елемента са толкова тясно свързани, че би било изкуствено да бъдат разделени. За определяне на приложимия спрямо процесните доставки данъчен режим е необходимо съдът да изследва къде са проведени събитията, икономическата същност на услугата (религиозна или културна) и има ли туристически пакет, съответно какво включва същият – настаняване, престой, храна, транспорт, организирана програма и др.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Какви са процесуалните последици при установяване, че друг съд вече е сезирал Съда на Европейския съюз с преюдициално запитване, свързано с предмета на разглеждано от националния съд наказателно дело?
Подлежи ли на инстанционен контрол определението на въззивен съд за спиране на наказателно производство, основано на вече отправено от друг съд преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Как трябва да бъде извършена преценката от Върховния касационен съд относно връзката между предмета на конкретно наказателно производство и въпросите, поставени по вече образувано пред Съда на Европейския съюз дело, когато въззивният съд е спрял производството?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Спирането на наказателното производство забавя процесуалния развой и съответно, своевременната реализация на стоящите пред това производство задачи, очертани в чл. 1, ал. 1 НПК. Затова именно основанията за постановяването му са изрично и изчерпателно посочени в закона.
Понастоящем и в съгласие с чл. 23 (1) от Статута на СЕС разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК въвежда като основание за спиране на наказателното производство отправянето на преюдициално запитване до Съда. Разпоредбата не оставя съмнение, че има предвид единствено и само спиране на наказателното производство, по което е отправено преюдициалното запитване. Нито в посочената, нито в останалите, нормиращи спирането на наказателното производство разпоредби от НПК, не е предвидена обаче възможност за съда временно да преустанови процесуалния ход по разглеждано от него дело поради констатация, че СЕС вече е сезиран от друг съд (друга юрисдикция) или по друго дело със запитване, въпросите по което имат връзка с предмета на делото, което разглежда и са с преюдициално значение за неговото решаване. Начинът, по който следва да процедира националният съдия при направена такава констатация не е уреден от съюзното право. При това положение и съобразно с принципа за процесуална автономия проблемът предполага уреждането му от националното законодателство. А както вече бе посочено, НПК не предвижда възможност за съда да спре производството по възложено му за разглеждане и решаване наказателно дело, ако сам не е отправил преюдициално запитване до СЕС.
Това законодателно решение не създава риск от решаване на делото по несъобразен с правото на ЕС начин, доколкото съдът разполага с неограничена възможност сам да отправи преюдициално запитване до СЕС, ако има съмнения дали приложим по разглежданото от него дело национален закон е в съответствие със съюзното право или при съмнения относно тълкуването или валидността на приложим съюзен акт. Евентуални съображения за процесуална икономия поради налично вече сезиране на СЕС не биха могли да надделеят над установения и действащ процесуален регламент, който не съдържа норми с отношение към подобна процесуална ситуация. По-конкретно, не е предвидено спиране на наказателното производство в случаите на образувано пред ВКС тълкувателно дело по въпрос с обуславящо за делото значение, нито е предвидено спиране на наказателното производство, когато Конституционният съд на Република България е допуснал разглеждане по същество на искане, с което е оспорена конституционосъобразността на приложим по делото закон.
Отделно от изложеното, определението, с което е постановено отправяне на преюдициално запитване до СЕС не подлежи на инстанционен контрол. В чл. 488, ал. 1 НПК изрично е указано единствено, че определението за спиране не подлежи на обжалване и протестиране. Липсва такова изрично указание (за неатакуемост) по отношение и на онази част от определението, с която е постановено отправяне на преюдициалното запитване (доколкото актът, с който се постановява сезиране на СЕС и този, с който временно се преустановява процесуалния развой е единен). Въпреки това, от цялостната процесуална регламентация на оспорването на съдебните определения пред по-горна инстанция се налага заключение, че коментираното съдебно определение не подлежи на инстанционен контрол и в частта, с която е постановено отправяне на запитването. Когато обаче въззивен съд не се обръща сам с преюдициален въпрос към СЕС, а се позовава на факта, че това вече е сторено от друг съд (от друга юрисдикция) или по друго дело, както е в настоящия случай, определението му за спиране на наказателното производство без съмнение подлежи на инстанционен контрол пред ВКС. В рамките на този контрол преценката на ВКС би трябвало да е относно връзката между предмета на конкретното наказателно производство и въпросите, поставени по вече образуваното пред СЕС дело. Тази преценка обаче не би могло да бъде дистанцирана от проблема за релевантността на тези въпроси към конкретния казус, а от тук и за потребността от преюдициален отговор от СЕС – все въпроси, на които суверенен да даде отговор в конкретния процесуален етап е единствено решаващият въззивен съд.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат