Dictum – Pro Bono – 19 март 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Преклудира ли се възможността на владелеца на недвижим имот, в последващ процес да прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност спрямо лица, които не са участвали в предходно водено от вещноправния ползувател срещу този владелец производство по чл. 108 ЗС?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
По предявен срещу него иск за собственост владелецът е длъжен да изчерпи всичките си възражения срещу иска, включително да направи възражение за изтекла в негова полза придобивна давност за имота. В последващ процес между същите страни възможността на владелеца да се позове на придобивна давност за същия период на владение е преклудирана. Когато обаче последващият процес е с други страни /лица, които не са били страни по предходното дело, техни необходими другари или лица, спрямо които решението по това дело има сила на пресъдено нещо съгласно чл. 298 ГПК/, правото на владелеца да се позове на придобивна давност не е преклудирано. Затова и в конкретната хипотеза, доколкото собственикът не е необходим другар на вещния ползувател по водено от него дело по чл. 108 ЗС срещу владелеца, в последващ процес по спор за собственост върху същия имот между собственика и владелеца, не е преклудирана възможността владелецът да направи възраженията, които не е направил във воденото от вещния ползувател дело.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Граждански права и статус, Лични данни
Въпроси
Какъв е характерът на отговора на администратора на лични данни по молба за достъп до лични данни и представлява ли отказ да се предостави исканата информация, когато липсва изрично формулиран отказ?
Може ли адвокат да упражни правата на субекта на лични данни въз основа на писмено пълномощно без нотариална заверка и достатъчно ли е удостоверяване от адвокат с квалифициран електронен подпис?
В какъв обем и форма администраторът на лични данни следва да предостави копия на документи, съдържащи лични данни, при искане по чл. 15 от ОРЗД, като съобрази и правата и свободите на трети лица?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Неправилно съдът е приел, че по подадената молба с правно основание чл. 37б ЗЗЛД е постановен мълчалив отказ от администратора на лични данни. Макар в съдържанието на отговора на "Агенцията за събиране на вземания" ЕАД изрично да не е посочено, че се отказва предоставяне на исканите данни и копия от документи, от същия е видно, че администраторът не предоставя исканата с молба информация, като приема, че представеното пълномощно не е надлежно удостоверено. С този отговор по същество се препятства упражняването на правото на достъп до лични данни, поради което той има характер на отказ за предоставяне на исканата информация. Правната същност на извършеното действие, която се определя от неговото съдържание и последици, а не от използваната формулировка.
Съгласно чл. 25, ал. 1 Закон за адвокатурата /ЗА/, адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, като законът не изисква същото да бъде нотариално заверено. Съгласно чл. 32 от същия закон адвокатът има право да удостоверява верността на преписи от документи, представяни във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Когато документите се подават в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис, те имат правната сила на саморъчен подпис съгласно чл. 13, ал. 4 Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Поради това писмено пълномощно, удостоверено от адвокат с валиден квалифициран електронен подпис, представлява достатъчно доказателство за представителна власт и не изисква нотариална заверка. Според настоящият съдебен състав непредставянето от администратора на лични данни копия на всички документи, които се съхраняват и съдържат лични данни на субекта на данни, отправил искането, е в нарушение на чл. 15, пар. 3 ОРЗД. В конкретния случай касатора е сезирал АСВ ЕАД с искане по чл. 15 от Регламента, като е поискал предоставянето на конкретна документация, включваща копие от сключения договор с "Кредисимо" ЕАД, сключен с "Ай Тръст" ЕООД за поръчителство, ведно с всички съпътстващи договора документи, погасителен план и приложения към договора.
Съгласно чл. 15, пар. 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като пар. 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, като видно от легалната дефиниция на чл. 4, пар. 2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради което задължението се разпростира до всички документи, съхранявани от администратора, в които се съдържат лични данни на субекта.
Тълкуване на чл. 15, пар. 3, изр. 1 от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. В тази връзка и в съответствие с решението на СЕС, с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност последният ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно.
Следва да се посочи, че ограниченията за предоставяне на достъп до лични данни са посочени в чл. 23 ОРЗД. Доколкото в случая не са изтъкват доводи за национална сигурност, отбрана, обществена сигурност и останалите ограничения в чл. 23, пар. 1, букви а – „з“ и „й“ ОРЗД, администраторът следва да съобрази единствено ограничението по чл. 23, пар. 1, буква „и“, предложение второ - а именно правата и свободите на трети лица и в частност да не предоставя достъп до личните данни на трети физически лица, ако се съдържат в исканите документи.
Неправилни са изводите на първоинстанционният съд по въпроса с упълномощаването на адвоката на искателя при подаване на искането по чл. 15 от ОРЗД. Съгласно чл. 12, пар. 6 от Регламента администраторът може да изиска допълнителна информация, необходима за потвърждаване на самоличността на лицето, когато има основателни съмнения относно нея. Разпоредбите на регламента обаче не предвиждат изискване за нотариална форма на пълномощното при упражняване на правата на субекта на данни чрез представител. В действащото българско законодателство също не е предвидено изискване за нотариална заверка на пълномощно за подаване на искания за упражняване на права по Регламент (ЕС) 2016/679. По силата на общите правила на гражданското право писменото пълномощно е достатъчно, освен ако законът изрично не изисква по-строга форма, каквато в случая не е предвидена.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Възможно ли е касационно обжалване на съдебен акт без предварително въззивно обжалване на първоинстанционната присъда?
В какви граници може да се осъществява защитата на подсъдимия при признати фактически положения по обвинителния акт?
Може ли въззивната инстанция да събира доказателства за допълнителни обстоятелства при провеждане на диференцирана процедура без да нарушава фактологията от обвинителния акт?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
В правната доктрина и в безпротиворечивата практика на върховната съдебна инстанция е несъмнено изяснено, че така нареченото “прескачащо” обжалване е непознато на националното ни наказателнопроцесуално законодателство. Касационната жалба/протест са допустими само ако съответната страна е упражнила правото си на въззивно обжалване или протест срещу акта на първоинстанционния съд. Участието на страната във втората инстанция в качеството й на въззивен жалбоподател е задължителна предпоставка, за да възникне за нея правото на касационна проверка. Касационният контрол има за предмет въззивния съдебен акт и когато първоинстанционната присъда не е била обжалвана/протестирана пред въззивния съд, не може да се иска нейната проверка за първи път пред касационната инстанция. Накратко – страната, която не е атакувала съдебния акт на първостепенния съд не е снабдена с процесуалната възможност да иска проверката на въззивното решение, освен ако с него не са нарушени нейни права и законни интереси.
Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. В обсега на същите са излагане на съображения за необходимост от приложение на относимите основни институти на наказателното право; очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация, визирана в особените норми на наказателния кодекс; релевиране на възражения за наказателна неотговорност и погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните последици. Всичко това обаче е възможно при условие, че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания.
В принципен план разкриването на допълнителни обстоятелства, свързани с поведението на подсъдимия след катастрофата, конкретно – дали е опитал да помогне на пострадалите (съгласно твърденията в обвинителния акт един от тях е бил все още жив), дали подсъдимият първи е потърсил помощ на тел. 112, не влиза в конфронтация с фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия. В този смисъл и не представлява ново фактическо положение, несъвместимо с тях. Информацията за оказване на помощ подлежи на преценка не само в аспекта на обстоятелствата по чл. 102, т. 3 НПК, но и в този за правилната правна квалификация на деянието.
В съответствие с ангажимента си по чл. 314, ал. 1 НПК, въззивната инстанция дължи пълна проверка на присъдата и е длъжна да действа и по служебен почин, вземайки всички мерки за разкриването на обективната истина съобразно повелята на чл. 13, ал. 1 НПК. Несъмнено, при провеждането на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК е недопустимо възивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт и приета от първата инстанция. Това обаче не изключва правомощието му да събира доказателства за установяване на допълнителни обстоятелства, които не влизат в конфликт със същата фактология.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат