Dictum – Pro Bono – 12 март 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Изпълнително производство, Съдебна делба
Въпрос
Дали при възлагане на единия имот по реда на чл. 349 ГПК, срещу което не е подадена жалба, обжалването на решението само относно изнасянето на публична продан на другия имот определя произнасянето на въззивния съд само за този имот?
Дали при два неподеляеми имота, допуснати до делба между двама съделители, при възлагане на единия имот по реда на чл. 349 ГПК, вторият имот следва да се изнесе на публична продан, вместо да се постави в дял на другия съделител?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Когато съделител, на когото е възложен имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, обжалва решението за извършване на делбата само в частта, с която вторият имот е изнесен на публична продан с искане този имот да се възложи на другия съделител, съдът е длъжен да се произнесе не само по способа за извършване на делбата на втория имот, но и по начина на уравнение дела на съделителя, получил по възлагане първия имот.
Когато единият от неподеляемите имоти се възлага на съделител по чл. 349 ГПК, другият имот следва да се постави в дял на втория съделител за уравнение на дела му с имот, а не да се изнася на публична продан. Това произтича от принципа за реално удовлетворяване на всеки съделител, включително и при уравняване на дяловете в хипотезите на чл. 349 ГПК.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпроси
Съществуват ли реално осъществени трудови и осигурителни правоотношения, които дават право на парично обезщетение за временна неработоспособност, при липса на доказателства за реално положен труд?
Явяват ли се осигурените лица пряко и непосредствено засегнати от издадените задължителни предписания на административния орган и притежават ли право самостоятелно да ги обжалват?
Следва ли да бъдат признати или отменени пенсионните права за период, през който осигурителната информация е служебно заличена поради липса на доказателства за реално извършена трудова дейност?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
В Кодекса за социално осигуряване са разграничени съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. В съответствие с легалната дефиниция, установена в пар. 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването - денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. За осигурителен стаж се приемат само реално възникнали трудови и осигурителни права. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. Лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение.
Според актуалната практика на ВАС, с която е изоставена предходната практика, осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания са пряко и непосредствено засегнати от издавания административен акт, търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни, но са лишени от правото да участват като страна в това административно производство. В случая липсват данни предписанията да са били надлежно оспорени от осигурителя, поради което са породили правното действие на стабилен административен акт, който следва да бъде съобразен в настоящото производство. Тъй като лицето не е участвало в производството по издаването им и в това по евентуалното оспорване на задължителните предписания, за него няма пречка, при условията на главно и пълно доказване да установи действителното осъществяване на трудовата функция, респ. съществуващо осигурително правоотношение. Такова доказване обаче липсва да е осъществено в хода на първоинстанционното производство. Доколкото задължителните предписания пряко и непосредствено засягат лицето, то разполага с правната възможност самостоятелно да ги обжалва и при евентуален позитивен за нея резултат да иска изменение на разпореждането по реда на чл. 99 КСО.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес; Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи
Въпроси
При какви условия Върховният касационен съд може да постанови оправдателна присъда директно, без да връща делото за ново разглеждане?
Какви са процесуалните последици при нарушение на материалния закон при постановяване на оправдателна присъда, когато това би утежнило положението на подсъдимия?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Не може да се отрече, че върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела е оправомощена да пристъпи към оправдаване на подсъдим, както е посочено в самата касационна жалба на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. посл. вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Но това е допустимо, когато страната не се оплаква от верността на доказателствения път и достигането до съответна фактология, надлежно мотивирани; а дори и да се оплаква, най-малко алтернативно приема, че при извод на ВКС за законосъобразно установени фактически положения, които не са престъпни, неправилно деецът е признат за виновен и осъден. Няма спор, че висшият съд може да се произнесе по приложението на материалния закон с оправдаване, когато контролираният съдебен състав е спазил процесуалните правила и е извел факти, базирани и мотивирани на законосъобразна доказателствена преценка. Не обаче, когато последната не е налице, но е отстранима, което и предпоставя съответни процесуални последици за производството.
Неслучайно впрочем нарушението на материалния закон самостоятелно води до отмяна на присъдата или решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане, ако е допуснато при постановяване само на оправдателна присъда, когато би се стигнало до утежняване положението на подсъдимия. Тогава по съответно надлежно сезиращо искане, разбира се, се претендира утежняване положението на привлеченото към отговорност лице и въпреки че доказателствата са законосъобразно събрани, проверени и анализирани и въз основа на тях се е стигнало до верни фактически изводи, неправилно се явява самото оправдаване. В такава насока е тълкуването на чл. 354, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1, т..5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Когато обаче се налага да се преодолеят отстраними процесуални недъзи, това е водещото отменително основание. И докато те не бъдат изправени, не може да се говори за приложение на материалния закон, защото още е неизвестно какви факти ще бъдат изведени. Затова далеч не е ясно предварително, че приложението на материалния закон би се дължало единствено чрез оправдаване.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат