Dictum – Pro Bono – 11 март 2026 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Етажна собственост
Въпрос
Дали не са очевидно неправилни изводите на съда, че промяната в обща част (независимо дали по естество или предназначение) трябва да е съществена, а ако е несъществена и не пречи до достъпа на индивидуални помещения, а начина, по който е ползвана преди промяната, може да бъде задоволен чрез ползване на други част от общите части, не е налице пречене на етажния собственик да упражнява правата си; както и че когато по реда на чл. 109 ЗС се претендира премахване на промяна в обща част на сграда в режим на етажна собственост и възстановяване на старото положение следва да се посочи с какво промяната пречи на етажния собственик и съдът е обвързан от посоченото в исковата молба относно тези пречки за упражняване на правата (включително и относно поставеното на стена на скеле)?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Изводите на съда, че промяната в обща част (независимо дали по естество или предназначение) трябва да е съществена, а ако е несъществена и не пречи до достъпа на индивидуални помещения, а начина, по който е ползвана преди промяната, може да бъде задоволен чрез ползване на други част от общите части, то не е налице пречене на етажния собственик да упражнява правата си; както и че когато по реда на чл. 109 ЗС се претендира премахване на промяна в обща част и възстановяване на старото положение следва да се посочи с какво промяната пречи на етажния собственик и съдът е обвързан от посоченото в исковата молба относно тези пречки за упражняване на правата (включително и относно поставеното на стена на скеле) са очевидно неправилни.
Всяко въздействие върху обща част, което променя нейното предназначение или ограничава възможността за ползването й по предназначение, извършено без съгласието на всички етажни собственици, пречи на етажния собственик да упражнява правата си в съсобствеността на общите части в пълен обем. При защита чрез негаторен иск етажният собственик не е длъжен да посочва с какво въздействието върху общи части, извършено без негово съгласие му пречи да упражнява правата си върху самостоятелния обект и свързаните с тях права да ползва по предназначение общите части. Дори и да е посочил такива обстоятелства, недоказването на същите не може да обуслови неоснователност на негаторния иск, ако по делото са установени въздействия на ответниците, които ограничават или лишават ищеца от ползването на обща част в сграда в режим на етажна собственост и са извършени без негово съгласие.
Всяка неоснователна промяна в обща част на сграда в режим на етажна собственост или ограничение във възможността за ползването й по предназначение, съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, което пречи на ищеца да упражнява правата си в общите части. Затова без значение за основателността на иска е дали ищецът е посочил с какво промяната му пречи и дали е доказал тези обстоятелства, ако ги е посочил. При защита на общи части чрез негаторен иск, основателността на иска е обусловена единствено от установяване, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, че съответния елемент на сградата е обща част и липсва изискуемото от закона съгласие за промяна на предназначението на общата част или е налице ограничаване/лишаване на етажния собственик от достъп до нея.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпроси
Какви са условията за приложимост на законодателството на държавата изпращач спрямо командировани работници в друга държава членка съгласно Регламент (ЕО) №883/2004 и как се установява приложимото осигурително законодателство при липса на издаден формуляр А1?
Има ли компетентност институцията на една държава членка едностранно да определи приложимото осигурително законодателство на друга държава членка и каква е ролята на удостоверение А1 при тази процедура?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Предметът на спора е свързан с обстоятелството, което е установено, а именно на приложимост на законодателството на Кралство Швеция по отношение на командированите работници на дружеството, подлежат ли на възстановяване вече заплатените пред компетентната институция в Република България осигурителни вноски по КСО И ЗЗО.
Този предмет на спора обуславя и правния интерес на търговското дружество, за който съдът следи служебно, доколкото с ревизионния акт не се установяват задължения на търговското дружество. Тази съдебна инстанция съобразява и чл. 84, параграф 2 от Регламент ЕО №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване, съгласно който, влезлите в сила решения на съдебните и административните органи, свързани със събирането на осигурителни вноски, лихви и всякакви други разходи, или с възстановяването на обезщетения, които са предоставени, но недължими съгласно законодателството на една държава членка, се признават и прилагат по искане на компетентната институция в друга държава членка в рамките на и в съответствие с процедурите, установени от законодателството и всички други процедури, приложими към подобни решения на последната държава членка. Такива решения се обявяват за влезли в сила в тази държава членка доколкото законодателството и всички други процедури на тази държава членка предвиждат това.
Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, разпоредбите на дял II от Регламент ЕО №883/2004, част от който е и чл. 12, параграф първи от този регламент представляват пълна и единна система от стълкновителни норми. Всъщност целта на тези норми е не само да се избегне своевременното прилагане на няколко национални законодателства и усложненията, които могат да възникнат от това, но и да не се допусне лица, попадащи в приложното поле на този регламент, да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на приложимо по отношение на тях законодателство. Следователно, щом дадено лице попада в персоналния обхват на регламента, определен в чл. 2 от същия, по принцип се прилага закрепеното в чл. 11, параграф 1 от този регламент правило, че приложимо е само едно национално законодателство и същото се определя в съответствие с разпоредбите на дял втори от посочения регламент. За тази цел член 11, параграф 3, б. а от регламента установява принципа, че който осъществява дейност като наето лице на територията на една държава членка, се подчинява на законодателството на тази държава. Този принцип, обаче е формулиран съгласно чл. 12 – 16 от регламента. Това е така, защото в някои особени случаи простото прилагане на общото правило по чл. 11, параграф 3, б. а би довело не до избягване, а напротив до пораждане както за работника, така и за работодателя и за социалноосигурителните органи на административни усложнения, които могат да попречат на упражняването на свободното движение на лицата, попадащи в приложното поле на този регламент. В тази връзка и съгласно т. 17 от преамбюла на регламента, с оглед гарантирането в максимална степен на равно третиране на всички лица, заети на територията на държава членка, е подходящо да се определи като приложимо, по общо правило, законодателството на държавата членка, където заинтересованото лице осъществява своята дейност като заето или самостоятелно заето лице. Както се приема в практиката на Съда на Европейския съюз, целта е да се избегне и т. нар. forum shopping. Сред тези особени случаи е и хипотезата на чл. 12, параграф 1 от регламента, съгласно която лицето, което осъществява дейност като наето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие, че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице. Правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че посочената разпоредба поставя пет задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо работника или служителя, който временно извършва работа на територията на друга държава членка. Първото изискване е законодателството в областта на социалната сигурност на изпращащата държава да е било приложимо спрямо работника или служителя непосредствено преди командироването му. Второто изискване е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава. Третото изискване е пряката връзка между работодателя и изпратеното лице да се запази през срока на командироването. Четвъртото изискване е лицето да не се изпраща, за да замества друго командировано лице. Петото изискване е предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не надвишава 24 месеца.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Доказване; Престъпления против собствеността, Кражба
Въпроси
Какъв е обхватът на забраната по чл. 118, ал. 2 НПК за разпит на лица, провели разузнавателни беседи по ЗМВР, като свидетели по наказателно производство?
Отнася ли се забраната единствено до разузнавателни беседи със заподозрени, които впоследствие са привлечени като обвиняеми, или има по-широко приложение?
Подлежат ли на стеснително тълкуване нормите, които установяват процесуални гаранции за правата на подсъдимите?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Съобразно разпоредбата на чл. 118, ал. 2 НПК, лицата, провели разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР не могат да бъдат свидетели.
Тази забрана погрешно се интерпретира като относима единствено към разузнавателните беседи със заподозрени лица, впоследствие привлечени като обвиняеми. Законът не предвижда такова ограничение, и по принцип стеснителното тълкуване е неприложимо към нормите, създаващи процесуални гаранции за правата на подсъдимите.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат