Dictum – Pro Bono – 10 март 2026 г.

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат наложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН.

За приложимостта на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по смисъла на чл. 5 ЗЗДН, както и дали тя е наложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да не е налагана мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. В настоящия случай тази задължителна материалноправна предпоставка не е била налице, поради което оспореният в първоинстанционното производство отказ е законосъобразен, до какъвто правилен извод е достигнал и АС – Варна. При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

Без значение за законосъобразността на отказа е обстоятелството, че с решение на Районен съд – Провадия издадената Заповед за незабавна защита, послужила като основание на оспорения отказ, е обезсилена. Законът визира като пречка за издаване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия прилагането на мярка спрямо искащия такова разрешение по реда на ЗЗДН в тригодишен период преди подаване на заявлението, като възникването на такова обстоятелство по аргумент от чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е основание за издаването на оспорения в случая отказ. Това е така, тъй като при проявлението, на който и да е от фактите по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 и т. 10 ЗОБВВПИ, престават да бъдат налице предпоставките за издаване на съответното разрешение за дейности с огнестрелни оръжия, поради което и органът го отнема.

Неоснователни са в тази връзка доводите на касатора за липсата на предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, обосновали издаването на оспорения отказ, доколкото издадената срещу Я. Заповедта за незабавна защита е обезсилена с обратна сила, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗЗДН.

Мерките за защита от домашно насилие, по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, не са административно наказание за административно нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 1, вр. чл. 12 и 6 ЗАНН, а мерки за принудително въздействие върху правната сфера на извършителя на акт на домашно насилие, налагани с цел защита на пострадалото лице. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат приложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат приложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. Първоинстанционният съд правилно е приел, че независимо от изхода на спора по гражданското дело, правните последици на заповедта за незабавна защита не се заличават с обратна сила. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Следователно, още с издаването й заповедта за незабавна защита е съставлявала влязъл в сила съдебен акт, като с обезсилването с влизане в сила на решение на Районен съд – Провадия, не се заличава мярката, а само е прекратено нейното действие занапред.