Dictum – Pro Bono – 2 март 2026 г.

ВКС счита за правилно становището, че несеквестируемата част по чл. 446, ал. 1 ГПК се определя върху общия месечен доход, който включва вземане за труд и вземане за пенсия, по съображения, извлечени от систематическото тълкуване на нормата. Разпоредбата на чл. 446 ГПК е озаглавена несеквестируем доход, от където следва, че нормата урежда частичната несеквестируемост на доход, а не на отделни вземания. Под термина „месечно възнаграждение“ в т. 1,2 и 3 се има предвид „месечен доход“ съгласно заглавието, и в месечния доход по ал. 1 се включват вземанията от труд и от пенсия, както посочва закона.

Освен това разпоредбата на ал. 3, макар да е нова от 2025 г., в първата си част има тълкувателен характер, а именно, че дробните части по ал. 1 се изчисляват от пълния размер на дохода, т. е. смисълът на нормата от самото начало е да се определя частична несеквестируемост на общия доход, а не на отделните вземания.

Целта на нормата е не да препятства имуществената отговорност на длъжника, доколкото той отговаря за задълженията си с цялото си имущество, а да се остави част от дохода на длъжника, необходима и достатъчна за неговата издръжка, поради което частичната несеквестируемост се определя на база общия доход, а не върху отделните вземания за труд и пенсия.

Неоснователно е становището на ищцата, че пенсията за инвалидност е парично обезщетение и помощ по смисъла на чл. 114а, ал. 1 КСО, която разпоредба регламентира изцяло несеквестируемост на обезщетенията и помощите. Обезщетенията и помощите са уредени в Глава ІV от КСО, а инвалидната пенсия е уредена в Глава VІ от КСО, т. е. инвалидната пенсия не е обезщетение или помощ по смисъла на КСО. Освен това с разпоредбата на ал. 2 на чл. 114а КСО, пенсиите, включително и инвалидната пенсия, са изключени изрично от обхвата на ал. 1, т. е. липсва специална забранителна норма, която да определя инвалидната пенсия като изцяло несеквестируемо вземане.