Dictum – Pro Bono – 19 февруари 2026 г.

В случая не са налице мотиви на помощния орган, респективно не е извършена дължимата от разпоредбата на чл. 72, ал. 3 ЗОП преценка, която се състои в конкретно посочване кои от изложените в обосновката обстоятелства имат отношение към дейностите, включени в предмета на процесната обществена поръчка, а по този начин и непосредствен ефект върху формирането на цената за нейното изпълнение. Константна е практиката на Върховния административен съд, че приемането на представената писмена обосновка в случаите на необичайно благоприятни оферти е предоставено в оперативната самостоятелност на помощния орган на възложителя, но то подлежи на контрол за законосъобразност, който се осъществява в две насоки: дали съответният орган /възложителят и неговата помощна комисия в настоящата хипотеза/ са разполагали с оперативна самостоятелност и дали са спазени императивните изисквания за законосъобразност на акта, едно от които е мотивирането му. Поради това при извършването на преценка дали да приеме представената писмена обосновка, комисията по чл. 103, ал. 1 ЗОП е задължена да мотивира изводите си по отношение на изложените от съответния участник обстоятелства. Елемент от аналитичната дейност на помощния орган на възложителя е да посочи кои обстоятелства, изложени в обсъжданата писмена обосновка, приема за обективни и към коя законова хипотеза попадат те, като в рамките на оперативната самостоятелност на комисията е да прецени доколко предложението е реално, комплексно, целесъобразно и подкрепено с достатъчно доказателства. Преценката на комисията следва да бъде обективирана чрез излагане на определени фактически и правни основания за извършената оценка. В този смисъл, експертната оценка на оценителната комисия подлежи на контрол за законосъобразност в рамките на това дали са изложени мотиви, които са адекватни и относими към обстоятелства, посочени в писмената обосновка и предмета на поръчката, да кореспондира с конкретните обстоятелства и изискванията на възложителя, предвидени в документацията за участие.

Комисията за защита на конкуренцията правилно и в рамките на дължимия по закон контрол за законосъобразност, е преценила, че в случая не са налице относими мотиви по приемането на писмената обосновка. Изискването за мотивиране не може да бъде изпълнено с конклудентни действия /по изказа на жалбоподателя в производството пред КЗК, а и на самата Комисия/, защото ограничава възможността на останалите участници в процедурата да разберат защо едно от дружествата е предпочетено за изпълнител, при положение че другите също са оферирали с повече от 20 на сто по-благоприятно ценово предложение. Неотносимо към правните изводи на КЗК е възражението на касатора - изпълнителен директор на УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ ЕАД, че в решението се цитират ал. 2 и ал. 3 на чл. 72 ЗОП, без обаче да се спомене нищо за ал. 4 на правната норма, според която не се приема оферта, когато при оценяване на обосновката се установи, че в офертата не са спазени норми и правила, свързани с опазване на околната среда, социалното и трудовото право, приложими колективни споразумения и/или разпоредби на международното екологично, социално и трудово право, които са изброени в приложение №10. В случая се касае за обосновка, която се твърди, че е била приета, а не за оферта, която не се приема от възложителя на предвиденото в чл. 72, ал. 4 ЗОП основание и за което също се дължи излагане на съответните мотиви. Липсата на съображения досежно обстоятелства по чл. 72, ал. 4 ЗОП не прави акта на помощния орган, респективно този на самия възложител, мотивиран. Такъв не го прави и точното изброяване на доказателствата, приложени от спечелилото дружество, независимо дали сочат наличие на материална база и техника, както и персонал, осигуряващи производствения процес.