Dictum – Pro Bono – 18 февруари 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право; Граждански процес, Съдебна делба
Въпрос
Когато между страните в делбеното производство е налице влязло в сила решение по иск по чл. 108 ЗС, с което е признато за установено по отношение на съделителя-ответник, че съделителят-ищец е собственик на идеални части от процесния имот на основание наследяване и сключена от наследодателя правна сделка, и съделителят-ответник по иска за делба и по иска за собственост предяви срещу съделителя-ищец иск за прогласяване нищожността на същата прехвърлителната сделка, на която е бил основан и искът за собственост, налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между делбеното производство и производството по установителния иск за нищожност на сделката?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС за идеална част от недвижим имот формира сила на пресъдено нещо по спора притежава ли ищецът собствеността върху съответната идеална част от имота на заявеното придобивно основание. Ответникът по иска за собственост следва да изчерпи всички възможни възражения срещу заявеното от ищеца придобивно основание, основани на факти, настъпили до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, тъй като незаявените факти и основани на тях възражения се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението, уважаващо иска по чл. 108 ЗС. Затова в последващо делбено производство между същите страни за същия имот, в което съделителят-ищец по уважения иск по чл. 108 ЗС се позовава на същото придобивно основание, съдът, на основание чл. 297 и чл. 299 ГПК, е длъжен да зачете влязлото в сила решение по иска по чл. 108 ЗС, като приеме, че ищецът е собственик на признатите с решението по чл. 108 ЗС идеални части от делбения имот на съответното правно основание и, същевременно, няма право да разглежда възражения на другия съделител срещу същото придобивното основание на съделителя-ищец, които възражения са основани на факти, възникнали до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция по иска за собственост и са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по иска за собственост. Затова образуваното по иск на другия съделител исково производство по установителен иск за нищожност на придобивното основание на съделителя-ищец, признато за осъществило се с влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, няма да има обуславящо значение за постановяване на решението по иска за допускане на съдебна делба. Приемане на противното би имало за резултат отпадане на задължението на съда по чл. 297 ГПК и преодоляване на забраната по 299 ГПК.
За яснота следва да се посочи, че при наличие на две влезли в сила решения, разрешаващи по различен начин идентичен правен спор между същите страни, който правен спор е от значение в друго висящо исково производство между същите страни, при решаване на висящия спор съдът няма да е ограничен от силата на пресъдено нещо на никое от влезлите в сила противоречиви решения и ще е оправомощен да разреши отново правния спор, предмет на същите. По същия начин следва да се процедира и при хипотезата, коментирана в точка 5 ТР №7/31.07.2017 г. по т. д. №7/2014 г. на ОСГТК (когато са разрешени по различен начин преюдициални правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо). Затова, ако по време на висящността на делбеното производство влезе в сила решение, постановено между същите страни, с което се признае за нищожно заявеното от единия съделител придобивното основание, което е признато за осъществило се с влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, делбеният съд няма да е обвързан от силата на пресъдено нещо на никое от противоречивите решения и ще е оправомощен да разреши отново спорния въпрос, предмет на същите. Тоест, и в този случай не би била налице връзка на преюдициалност между делата – искът за делба не би бил обусловен от изхода на делото по установителния иск за нищожност на сделката.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпроси
Какви са условията за възникване на осигурително правоотношение при физическо лице, регистрирано като земеделски производител?
Представлява ли само регистрацията като земеделски производител и подаването на декларации достатъчно доказателство за упражняване на трудова дейност и придобиване качеството "осигурено лице"?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение. За физическите лица - земеделски стопани по пар. 1, ал. 1, т. 5 ДР КСО, възниква основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО само при изпълнение на условието по чл. 10, ал. 1 КСО да упражняват трудова дейност. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа КСО, е дефинирано в разпоредбата на пар. 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО".
Нормата от чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Самоосигуряващо се лице, което се е регистрирало по реда на чл. 1 Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, придобива качеството на „осигурено“ по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО, само ако извършва трудова дейност.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против личността, Убийство, Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда
Въпроси
Какъв режим следва да се определи при изтърпяване на две наказания лишаване от свобода - един общ режим или различни режими за всяко наказание поотделно?
Съответства ли на целите на наказанието и пенитенциарния закон преминаването от по-лек към по-тежък режим при последователното изтърпяване на наказанията?
Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. в от ЗИНЗС относно определянето на режим при сборуване на две наказания лишаване от свобода?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Приведеното в изпълнение наказание се изтърпява първо по ред, а след него наказанието за конкретното деяние, за което се налага присъда. Логически несъответно е на целите на наказанието и на пенитенциарния закон първото по ред наказание да започне да се изтърпява при по – лек, а след като се премине към второто по ред наказание режимът да се ожесточи, тоест да се премине към по – тежък. Поправителната цел на наказанието е основна, приема се, че деецът при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода започва да се поправя и това е постепенно осъществяващ се и нарастващ процес ( образно от стойност нула към по – високи стойности) на поправяне на дееца. Режимът се определя в зависимост от необходимостта и в каква степен да се въздейства на осъденото лице, за да се поправи. Той започва с максимално тежкия режим за конкретния размер на наказанието и преминава към по – лек успоредно с поправянето на дееца. Ако този поправителен процес е положителен, то осъденото лице се поощрява с снижаване тежестта на определения режим, като се преминава към по – лек, така изрично и чл. 66, ал. 1 и ал. 5 ЗИНЗС.
Липсва логика деецът да започне да изтърпява наказанието с по – лек режим и да премине към второто по- ред наказание с по – тежък режим, тъй като изтърпяването е единно, сливащо се действие, макар формално да следва приведеното в изпълнение наказание като първо по ред и след това да се премине към второто по ред наказание. Предполага се, че поправителния процес е започнал, като неуместно и незаконно е да се прекъсва с ожесточаване на режима на изтърпяване – ако разбира се, поправянето на дееца е перманентен и неизменен процес, а не е прекъснат от поведение на дееца, което налага да се определи по- тежък режим – така чл. 67 ЗИНЗС. Такова негативно поведение обаче не може да се предполага изначално, още при определяне на наказанието и привеждане на отложеното такова.
В нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. в на ЗИНЗС от значение за определяне на режима на изтърпяване на наказанието е предвиденото сборуване на двете наказания. Логическото тълкуване предполага, при наличието на определящ сбор, че режимът за изтърпяване на двете наказания, макар и да се изтърпяват в определена поредност, е един, че той не следва да се различава за всяко едно наказание поотделно, а още повече от по- лек да се преминава към по – тежък.
В заключение касационният състав отбелязва, че е било задължително налагането на един режим и за двете наказания, и той е следвало да бъде строг, така, както е сторил съдът от първата инстанция впрочем. Тъй като обаче липсва съответен протест, този пропуск на въззивната инстанция не може да бъде коригиран, тъй като недопустимо би се утежнило наказателноправното положение на дееца.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат