Dictum – Pro Bono – 17 февруари 2026 г.

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване (чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ) за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Анализът на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ обосновава извод, съгласно който, физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.

В съответствие с горното, за да може да получи исканото разрешително, заявителят е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ граждански цели. Когато заявлението е мотивирано с искане за самоотбрана, следва да е налична опасност от нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен животът или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. Съобразно изискванията на закона, тази нужда за „самоотбрана следва да е доказана по несъмнен начин, а не да е предполагаема или хипотетична, поради което правилно органът и съдът са приели, че в заявлението си В. Г. не е посочил основателна причина за искането да му бъде подновено разрешението.

В тежест на жалбоподателя е да докаже необходимостта си от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, като въз основа на конкретните твърдения, обосноваващи искането му, следва да ангажира и доказателства. В случая в подаденото Г. заявление е посочено с цел самоохрана, като тази необходимост е обоснована с допълнително депозираното възражение, в което са заявени недоказани твърдения за боравене с големи парични суми, извършен троен обир за над 110 000 лв. и грабеж на автомобил през годините. По твърдение на заявителя, оръжието му е необходимо за самоотбрана и защита на семейството му. Настоящият касационен състав приема, че така заявените обстоятелства не удостоверяват по несъмнен и категоричен начин необходимостта от притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. На първо място, така заявените твърдения не обосновават реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. От страна на заявителя липсват конкретни данни за твърдените от него противоправни посегателства, нито яснота дали същите са били насочени лично или спрямо други членове на семейството му, доколкото е заявено, че същия е наследник на известна фамилия. Липсва яснота и за времето на извършване на тези противоправни посегателства, с цел преценка относимостта им към подаденото заявление. По отношение на твърденията, че оръжието му е необходимо за охрана на паричните средства, следва да се посочи, че същите не кореспондират със законовите изисквания за притежаване на лично късо огнестрелно оръжие за граждански цели - самоотбрана.

По отношение твърдението на касатора за наличната необходимост, обективирана от боравенето с големи парични суми, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 Закона за ограничаване на плащанията в брой, която указва, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.

В допълнение на горното следва да се има предвид, че доколкото целта, която се преследва посредством поисканото разрешение – охрана на паричните средства, реферира към наличие на служебни, а не граждански цели. Въпросните служебни цели – охрана на паричните средства обективно биха могли да бъдат постигнати и посредством реда и условията, регламентирани в Закона за частната охранителна дейност.

Съхранението, носенето и употребата на огнестрелно оръжие е дейност, съставляваща източник на висока степен на опасност за живота и здравето на хората, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в зависимост от определени предпоставки. Част от законоустановените предпоставки са и тези, свързани с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна причина. Съгласно трайната съдебна практика в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В настоящият случай липсват каквито и да е доказателства, които по безпротиворечив начин да доказват заявената необходимост от издаване на исканото разрешение, както правилно се приема от органа и от съда.

Неоснователни са заявените твърдения, че в случая същия не дължи доказване на обстоятелствата за самоотбрана, доколкото е поискано продължаване срока на вече издадено разрешително за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. В случая е без значение, дали производство се развива по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ (първоначално издаване на разрешение) или е такова по реда на чл. 87 (подновяване на издадено вече разрешение), доколкото във всеки случай, заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ за лицето административен акт. Не може да се обоснове противен извод и при тълкуване на посочената както от касатора, така и от първоинстанционния съд разпоредба на чл. 7, пар. 4 Директива (ЕС) 2017/853 на Европейския парламент и на съвета от 17 май 2017 год. за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжия. Текстът на посочената нормативна разпоредба от общностното право указва, че: „Разрешителните за притежаване на огнестрелни оръжия се преразглеждат периодично на интервали, които не надвишават пет години. Разрешителното може да бъде подновено или удължено, ако условията, въз основа на които то е издадено, продължават да се спазват“. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че при подновяване или удължаване на разрешителното, административният орган дължи преценка и относно спазване на условията, въз основа на които то е издадено, в т. ч. и в светлината на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ – наличието на основателна причина, в случая за самоотбрана.