Dictum – Pro Bono – 16 февруари 2026 г.

Искът по чл. 422 ГПК е сред установителните, предвидени в закона, а правният интерес от предявяването му законът обуславя от положителни процесуални предпоставки, произтичащи от целта на иска – заповедта за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, да влезе в сила (чл. 416, ал. 2 ГПК) и да породи правни последици – установяване на вземането със сила на пресъдено нещо, регулиращо действие в отношенията между кредитора и длъжника и изпълнителна сила (за заповедта по чл. 417 ГПК – да стабилизира изпълнителната й сила). Това обяснява засилените задължения на съда в установяване на правния интерес – разяснените в т. 10 ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. ОСГТК на ВКС, но и с проверката дали исковата молба е съобразена с изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. При извършването й съдът е длъжен да се увери, че кредиторът е предявил иска за установяване на вземането по заповедта за изпълнение, която се издава по твърденията на кредитора в заявлението, верността на които заповедният съд не проверява, но е необходимо те да очертават белезите, индивидуализиращи вземането – фактите, които го пораждат, и неговото съдържание/размер. Съответни на твърденията в заявлението, по което е издадена заповедта за изпълнение, следва да са и твърденията в обстоятелствената част и искането за защита по чл. 422 ГПК. С подаването на такава искова молба изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК не са спазени, ако: 1) заявлението не съдържа или съдържа неясни твърдения по основанието и/или размера на вземането, а не ги съдържа и обстоятелствената част и/или искането за защита в исковата молба по чл. 422 ГПК (необжалваема, освен по разноските, е всяка заповед за изпълнение, включително за неиндивидуализирано в основанието и/или размера си вземане, но порокът е поправим с исковата молба по чл. 422 ГПК) или 2) заявлението съдържа ясни твърдения за основанието и размера на вземането, но не ги съдържа или съдържа неясни твърдения исковата молба по чл. 422 ГПК. Когато тези нередовности се констатират за пръв път от въззивния съд, той дава указания ищецът да ги отстрани, а при неизпълнението им в срок, обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството (чл. 270, ал. 3, изр. 1, вр. чл. 129, ал. 2 и ал. 4 ГПК). Влязлото в сила решение по чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК е основание заповедният съд да обезсили заповедта за изпълнение – с обратна сила се заличават последиците на нередовно предявения иск по чл. 422 ГПК. Ако ищецът изпълни указанията, исковата молба се счита за редовна от деня на подаването й (чл. 129, ал. 5 ГПК), а иска по чл. 422 ГПК въззивният съд е длъжен да разгледа по същество (чл. 271, ал. 1 ГПК).

Исковата молба не е нередовна, когато заявлението съдържа ясни твърдения за основанието и размера на вземането, но за пръв път въззивният съд констатира, че макар кредиторът да е спазил срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, с иска е заменил основанието/фактите, които пораждат вземането по заповедта за изпълнение, а първостепенният съд е разгледал иска, като го е квалифицирал по чл. 422 ГПК. Въззивният съд е длъжен да съобрази, че предявеният иск е за вземане, за което няма издадена заповед за изпълнение, да даде указания и срок кредиторът да внесе таксата 4 % и да поясни дали поддържа искането за установяване на вземането или иска осъждането на длъжника. Ако кредиторът изпълни указанията в срок, въззивният съд отменя първоинстанционното решение по чл. 422 ГПК и разглежда по същество спора за вземането, за което кредиторът не е снабден със заповед за изпълнение. Ако кредиторът не изпълни указанията, въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството – иск по чл. 422 ГПК не е предявяван, а кредиторът не е поправил нередовностите на исковата молба по предявения иск за вземане, за което кредиторът не е снабден със заповед за изпълнение. И в двете хипотези влязлото в сила въззивно решение е основание заповедният съд да обезсили издадената заповед за изпълнение - с обратна сила се заличават последиците на иск по чл. 422 ГПК, какъвто кредиторът не е предявявал.

Исковата молба по чл. 422 ГПК не е нередовна, когато въззивният съд констатира, че в заявлението кредиторът е индивидуализирал вземането по основание, но наред с установителния иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, е добавил и друго основание, от което произтича вземането по заповед за изпълнение, т. е. е предявил и евентуален осъдителен иск. Въззивният съд постановява решение по съществото на спора, като процедира съгласно чл. 271, ал. 1 или ал. 2 ГПК. При първоинстанционно решение за отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК и непроизнасяне по евентуалния иск, пропускът е отстраним по реда и условията в чл. 250 ГПК.

Исковата молба по чл. 422 ГПК не е нередовна и когато с предявения в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК иск кредиторът претендира по-висок размер от вземането по заповедта за изпълнение. Тогава наред с установителния иск по чл. 422 ГПК той е предявил и осъдителен иск за разликата. Допустимо е кредиторът за пръв път да претендира тази разлика пред въззивния съд. Непромененото основание на иска не влошава положението на длъжника/на ответника, а когато претенцията не е заявявана като частична, кредиторът не разполага с възможност да предяви разликата в отделно производство – арг. от чл. 126 и чл. 296 ГПК. При внесена такса 4 % върху тази разлика, в решението по чл. 271, ал. 1 ГПК въззивният съд постановява отделен диспозитив за нея. Когато кредиторът не е внесъл таксата, въззивният съд дава указанията по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 ГПК, а при неизпълнение в срок, връща претенцията за разликата. По реда и условията в чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК подлежи на обжалване и определението, с което въззивният съд отказва да приеме осъдителната претенция на кредитора, и определението, с което въззивният съд връща молбата за тази разлика.

Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК установителният иск се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а в производството по чл. 422 ГПК съдът е длъжен да разгледа обоснованите във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания - по основанието, от което произтича вземането по заповедта за изпълнение, за недействителност на това основание, за погасяване на вземането, включително когато длъжникът не е подал отговор на исковата молба. Изложеното допуска с предявяването на иска по чл. 422 ГПК кредиторът да изложи наред с твърденията за белезите, които пораждат вземането по заповедта за изпълнение, и твърдения по извършените оспорвания във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Изразеното становище, респ. факти, с които кредиторът въвежда своите доводи/реплики са несъотносими към изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. Верността им, респ. основателността на направените от кредитора доводи/реплики във връзка с оспорванията във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК въззивният съд разглежда в решението по съществото на спора.