Dictum – Pro Bono – 12 февруари 2026 г.

С оглед задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. по тълк. дело №2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и I и II колегия на ВАС: „Пътищата са публична и частна собственост, като републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а общинските са публична общинска собственост. Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи - обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности... Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. На лицата, които стопанисват пътищата, е възложено да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства... Наред с публично правния им статут и свързаната с него административна, властническа и разпоредителна дейност, държавата и общините извършват и друг тип дейност, която им е възложена в качеството на собственик. Възложената отговорност във връзка с изграждането, ремонта и поддържането на пътищата изисква собственикът да отговаря по общия ред за вредите, причинени от неговата вещ и за възникването на тази отговорност не е необходимо вредата да е причинена при или по повод изпълнение на възложена работа. Дейността по изграждане, ремонт и поддържане на общински пътища не е административна и неизпълнението на това задължение не е свързано с осъществяване на властнически функции, поради което не е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защита на засегнатото право. Когато в резултат на неизпълнение на задължение на общината в качеството й на собственик бъде увредено друго лице, отношенията между страните са равнопоставени. Общината не действа като орган на власт, защото в създадените отношения няма подчинение или зависимост. Не възниква административноправно отношение, което да може да бъде осигурено с държавна принуда. Възникналата между общината и увреденото лице връзка е облигационна, отговорността на общината е деликтна и се реализира по реда на ЗЗД…“

Допустим е колективен иск срещу съответната община, с който се претендира защита на колективен интерес, следствие бездействието на общинската администрация в качеството й на собственик на пътен участък, при изпълнение на задълженията й за стопанисване на пътя, вменени с чл. 19 Закон за пътищата. Този иск подлежи на разглеждане от гражданския съд, тъй като възникналите между общината и неперсонифицираната група отношения са равнопоставени, а не на власт и подчинение.

В глава ХХХІІІ ГПК са уредени два вида искове. Единият /чл. 379, ал. 2 ГПК/ е иск за установяване на извършено нарушение, от което са засегнати широк, (но определяем) кръг лица, всяко от които търпи индивидуални вреди. Другият /чл. 379, ал. 3 ГПК/ обхваща исковете на увредения колектив за защита на колективен интерес чрез вземане на мерки за преустановяване на нарушението или премахване на последиците от него, като може да се претендира и присъждане на обезщетение в полза на колектива (не на отделните му членове).