Dictum – Pro Bono – 12 февруари 2026 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Допустимост; Облигационно право, Непозволено увреждане, Общ деликт
Въпрос
Допустим ли е колективен иск срещу Общинска администрация, с който се претендира защита на колективен интерес, следствие бездействието на Общинска администрация в качеството й на собственик на пътен участък, при изпълнение на задълженията й за стопанисване на пътя, вменени с чл. 19 Закон за пътищата? Кой съд е компетентен да разгледа този иск - общият граждански съд или административния?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
С оглед задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. по тълк. дело №2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и I и II колегия на ВАС: „Пътищата са публична и частна собственост, като републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а общинските са публична общинска собственост. Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи - обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности... Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. На лицата, които стопанисват пътищата, е възложено да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства... Наред с публично правния им статут и свързаната с него административна, властническа и разпоредителна дейност, държавата и общините извършват и друг тип дейност, която им е възложена в качеството на собственик. Възложената отговорност във връзка с изграждането, ремонта и поддържането на пътищата изисква собственикът да отговаря по общия ред за вредите, причинени от неговата вещ и за възникването на тази отговорност не е необходимо вредата да е причинена при или по повод изпълнение на възложена работа. Дейността по изграждане, ремонт и поддържане на общински пътища не е административна и неизпълнението на това задължение не е свързано с осъществяване на властнически функции, поради което не е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защита на засегнатото право. Когато в резултат на неизпълнение на задължение на общината в качеството й на собственик бъде увредено друго лице, отношенията между страните са равнопоставени. Общината не действа като орган на власт, защото в създадените отношения няма подчинение или зависимост. Не възниква административноправно отношение, което да може да бъде осигурено с държавна принуда. Възникналата между общината и увреденото лице връзка е облигационна, отговорността на общината е деликтна и се реализира по реда на ЗЗД…“
Допустим е колективен иск срещу съответната община, с който се претендира защита на колективен интерес, следствие бездействието на общинската администрация в качеството й на собственик на пътен участък, при изпълнение на задълженията й за стопанисване на пътя, вменени с чл. 19 Закон за пътищата. Този иск подлежи на разглеждане от гражданския съд, тъй като възникналите между общината и неперсонифицираната група отношения са равнопоставени, а не на власт и подчинение.
В глава ХХХІІІ ГПК са уредени два вида искове. Единият /чл. 379, ал. 2 ГПК/ е иск за установяване на извършено нарушение, от което са засегнати широк, (но определяем) кръг лица, всяко от които търпи индивидуални вреди. Другият /чл. 379, ал. 3 ГПК/ обхваща исковете на увредения колектив за защита на колективен интерес чрез вземане на мерки за преустановяване на нарушението или премахване на последиците от него, като може да се претендира и присъждане на обезщетение в полза на колектива (не на отделните му членове).
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпроси
Какво е правното значение на първоначалното възлагане на ревизия и какви са последиците при установен порок във волеизявлението на органа, компетентен да я възложи?
Съхранява ли се висящността на ревизионното производство при отмяна на ревизионен акт по административен ред и какъв е обхватът на валидността на извършените до този момент действия?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Съобразено с процесуалния закон и аксиоматично е разбирането, че след разпоредена в съответствие с чл. 155, ал. 4 ДОПК при оспорването по административен ред отмяна на РА /или прогласяване на нищожността му/ и връщане на преписката на органа възложил ревизията не започва ново ревизионно производство, а се съхранява висящността на вече образуваното. Аргументи за това схващане могат да се намерят в разпоредбата на чл. 155, ал. 6 ДОПК, според която производството по издаване на новия РА започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на РА. То съответства и на принципа за движение на процеса напред. Връщането на преписката на органа възложил ревизията не заличава ефекта на вече извършените административнопроизводствени действия, освен на тези, които са основание за отмяната на РА и са повторени надлежно.
Образуването на ревизионното производство е динамичен фактически състав, които включва възлагането на ревизия с издаване на ЗВР и връчването на тази заповед (вж. чл. 112, ал. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 1 ДОПК). По хипотеза елементите от фактическия състав се осъществяват сукцесивно. Възлагането на ревизията е провомощие на органите по приходите по чл. 112, ал. 2 ДОПК.
Писмената форма на ЗВР е за действителност (арг. от чл. 113, ал. 1 ДОПК). Според фикциите на чл. 3, ал. 2 Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73/28 август 2014 г.) писмената форма е спазена със съставяне на електронен документ, съдържащ електронно изявление, а правната сила на поставения КЕП е равностойна на саморъчния подпис.
ЗВР е съставена като електронен документ. Затова и съответствието с изискването за форма се постига с поставянето на КЕП от автора на електронното изявление. Недопустимо е изявлението да е направено от друго лице от името на органа възложил ревизията като титуляр на изявлението (съобр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). Автор на изявлението следва да бъде органът по приходите по чл. 112, ал. 2 ДОПК и е дължимо поставянето на негов КЕП.
Валидирането като процес на проверка на валидността на електронния подпис не е ограничена до момент на поставянето му. Такова темпорално ограничение не следва нито от определението за валидиране по чл. 3, т. 41 от Регламента, нито от изискванията към валидирането по чл. 32 от него. Вероятно се има предвид, че част от условията за валидирането се преценяват към момента на подписването – като това по чл. 32, т. 1, б. а и б. б от Регламента удостоверението в подкрепа на подписа да е било квалифицирано удостоверение за електронен подпис съгласно приложение I и квалифицираното удостоверение да е издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и е било валидно към момента на подписването.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Доказване; Престъпления против личността, Закана с убийство или с друго престъпление против личността и имота на другиго
Въпроси
Как се прилага принципът „in dubio pro reo“ при наличие на съмнение относно достоверността на доказателствата в наказателния процес?
Възможно ли е акцентирането върху предполагаеми нравствени качества на военнослужещите да бъде допустим процесуален метод при доказателствен анализ и тълкуване?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Неизменен принцип на наказателното право е, че няма възможност при съмнение в достоверността да се отдава приоритет на обвинителната теза – „in dubio pro reo“.
Игнорирането на този същностен принцип на наказателното правораздаване, посредством акцентирането на пожелателен комплекс от нравствени качества на военнослужещите по принцип, не е възможно и е неосъществимо като процесуален подход по отношение на доказателствен анализ и тълкуване на който и да е съд.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат