Dictum – Pro Bono – 10 февруари 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право; Граждански процес, Нотариални производства; Облигационно право, Недействителност, Нищожност
Въпрос
Сключен ли е договор за доброволна делба в предвидената от закона форма, когато подписите върху него са заверени от кмет на населено място, в което няма районен съд по време на действието на нормата на чл. 158, ал. 4 ЗСВ /отм./, ред. ДВ, бр.59/22.07.1994 г./, с оглед извода на въззивния съд относно претендираните от ищците права по договора за доброволна делба и поддържаното възражение от ответната страна, че договорът е нищожен поради липса на предвидената от закона форма?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Макар последната добавена хипотеза на заверка на подписите да не се съдържа в цитирания текст на ЗСВ /1994 г./, то именно по тълкувателен път се извлича изводът, че рамките на компетентността на посочените органи се е свеждала до нотариални удостоверявания на подписи на частни документи, които не подлежат на вписване и не касаят прехвърляне на вещни права на недвижими имоти. По аргумент от противното, удостоверяването на същите обстоятелства по частните диспозитивни документи, които подлежат на вписване, какъвто е договорът за делба с оглед чл. 4, б. г ПВ, не може да бъде извършено чрез заверка, извършена от посочените лица с ограничена нотариална компетентност.
Съобразно изложеното по процесуалноправния въпрос следва да се приеме, че въззивният съд неправилно е приложил закона, като е приел, че посоченият договор за делба е сключен в предвидената от закона форма и има вещноправен ефект. Ищците не се позовават на друго придобивно основание по отношение на процесната 1/2 ид. ч. от имота. След като договорът за доброволна делба не е слючен в изискуемата от закона форма и е нищожен съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, той не е произвел вещноправно действие и не е прекратил съсобствеността върху процесния имот. Ето защо ищците не могат да се легитимират като изключителни титуляри на правото на собственост извън своята квота в сънаследството /общо 1/2/ и претенцията им по чл. 108 ЗС спрямо ответника за другата 1/2 ид. ч. идеална част от недвижимия имот е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпроси
Каква е съществената разлика между условията за пенсиониране по чл. 69 и чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО)?
Може ли осигурителен стаж, зачетен като първа категория по чл. 69 КСО, но положен при по-леки условия, да обоснове право на пенсиониране по чл. 69б КСО?
Допустимо ли е приложение на общата разпоредба на чл. 69б КСО за лица, попадащи в обхвата на специалната уредба по чл. 69 КСО, при наличие на реален трудов стаж от първа категория?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО съдържат материални предпоставки за пенсиониране в различни хипотези, като по чл. 69б КСО се изисква осигурителен стаж от първа категория, положен в такива действителни условия на труд, а по чл. 69 КСО е налице благоприятно условия за пенсиониране на лица с осигурителен стаж по ЗМР и ЗОВС и др., като стажът им се зачита като такъв от първа категория по чл. 17 НПОС. Зачитането на стажа като такъв от първа категория не го прави труд от първа категория в реалните условия на такъв труд, което е разликата с изискването по чл. 69б КСО. Или, не може да се приеме, че установеният стаж при условията на 69 КСО, когато е в размер на 10 години, е достатъчен за пенсиониране на основание по чл. 69б КСО, което е приложение само на по благоприятните предпоставки и по двете разпоредби. Разпоредбата на чл. 69 КСО предвижда по благоприятни предпоставки за пенсиониране от общите разпоредби за работещите при посочените в чл. 69 условия по посочените закони. Стажът им може да е в условия на труд само от трета категория или със смесен характер.
Приложението на чл. 69 КСО е за изрично посочените лица, и това е специална уредба за тях. Тази специална уредба не е задължително да бъде приложена, ако лице по чл. 69 има стаж по някои от посочените закони, или извън хипотезите, на стаж от първа категория- положен труд в условията на труд от първа категория, което е основание за прилагане на разпоредбите на чл. 69б КСО. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС не създава нови предпоставки за пенсиониране, тъй като е подзаконов акт, не противоречи на чл. 69 и чл. 69б КСО, а само указва, че нормата на чл. 69 КСО не е само и единствено приложима, като специална норма, а може да се приложи и чл. 69б КСО на общо основание, когато са налице обаче предпоставките в нея, която е приложима за всички лица, положили труд в реални условия на първа категория. Казано по друг начин, лицата по чл. 69 КСО имат специален ред и право за пенсиониране, който не изключва общия ред, приложим за всички лица, за които се прилага КСО.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества
Въпрос
Какви са последиците от липсата на подпис на подсъдимия върху талона за медицинско изследване и дали това нарушава процедурата по установяване на концентрацията на алкохол в кръвта?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Наличието или отсъствието на подпис на подсъдимия върху талона за медицинско изследване и вземане на биологични проби и химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта не е обстоятелство, водещо до извода за нарушена процедура по установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, предвиден в Наредба №1/19.07.2017 г. Подписът на лицето не е от задължителните елементи на посочения официален документ. Лицето има правото да откаже да подпише талона, но това не се отразява на валидността на документа, а се свързва с други последици, като визираните в чл. 6, ал. 9 – 10 Наредба №1/19.07.2017 г.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат