Dictum – Pro Bono – 9 февруари 2026 г.

Спирането на наказателното производство поради отправено преюдициално запитване по друго наказателно производство не намира основание в НПК.

Кои обстоятелства по делото подлежат на установяване и изясняване е посочено в чл. 102 НПК при уредбата на правилата за доказването в наказателния процес. Нито едно от тях не касае въпросите, които се очаква да получат отговор с решението на СЕС по образуваното пред него дело С- 655/24г. (OВ L, 2024/1260, 2024 г.). Поради това не само спирането на наказателното производство, но и възобновяването на въззивното следствие е лишено от процесуално основание.

Целта на преюдициалните производства пред СЕС по чл. 267 ДФЕС е да се осигури еднакво тълкуване и прилагане на правото на ЕС във всички държави – членки. Чрез тях не се изясняват обстоятелства по националното дело. СЕС не събира и не проверява доказателства във връзка с обвинението по националното дело, а дава задължително тълкуване на приложимата норма от правото на ЕС, което националният съд следва да приложи към вече установените по делото факти. Следователно решенията на СЕС по преюдициални запитвания не засягат фактическата страна на делото, а единствено приложимия закон, което изключва необходимостта от възобновяване на съдебното следствие.

Основанието за спиране на наказателното производство от въззивния съд при отправено преюдициално запитване не е регламентирано в чл. 317, вр. чл. 290, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК, както е посочено в оспорения съдебен акт, а в чл. 334, т. 5 НПК, която препраща към чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК. Това правомощие обаче може да бъде осъществено само от съда, който е отправил преюдициално запитване пред СЕС, какъвто не е въззивният съд в конкретния случай. Този извод следва от граматическото тълкуване на хипотезата и диспозицията на чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК и по-конкретно от членуването на думата „наказателното“ пред думата производство и от използвания от законодателя пълен член в думата „съдът“. Граматическите особености на редакцията на анализираната разпоредба недвусмислено сочат, че само съдът, който е отправил преюдициално запитване може да спре наказателното производство, в което са възникнали преюдициалните въпроси, с които е сезиран СЕС, но не и друг съд, независимо от идентичността на казусите в паралелните наказателни производства. Неслучайно законодателят изрично е изключил съдебния контрол върху определението за спиране, постановено от съда, който е отправил преюдициалното запитване (чл. 488, ал. 1 НПК), но не и върху останалите актове за спиране, между които е протестираното определение. Същият извод се налага и от стриктното или т. нар. ограничително тълкуване на чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК, което е задължително в случая и не допуска аналогия, ерго разширяване на изрично предвидените в чл. 25 НПК хипотези, доколкото спирането на наказателното производство е изключение от нормалния ход на съдебния процес. Наказателнопроцесуалните разпоредби, които предвиждат изключения, не подлежат на разширително тълкуване. Особено когато това може да засегне основни принципи на наказателния процес, какъвто е установен в чл. 22 НПК относно разглеждането и решаването на делата в разумен срок. Несъмнено спирането по конкретното дело би се отразило неблагоприятно върху неговата реализация.

След като в изброените в чл. 25 НПК основания за спиране не фигурира отправено до СЕС преюдициално запитване от друг съд по друго наказателно производство, независимо, че производството пред СЕС цели да установи налице ли е съответствие между общностното право и закон, приложим и по въззивното дело ( при евентуална доказаност на обвинението от фактическа страна), какъвто именно е коментираният случай, правилно прокурорът сочи липса на законово предвидено основание за спиране на наказателното производство.

Вън от горното, Конституционният съд се е произнесъл положително относно конституционносъобразността на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК с Решение №8/17.07.2025 г. по к. д. №15/2024 г.

Единственото отклонение от правилото в чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК, че само съдът, който е отправил преюдициалното запитване може да спре наказателното производство, е допустимо за ВКС, тъй като той не е съд по фактите, а по правото и като последна съдебна инстанция неговите решения не подлежат на проверка по реда на възобновяването по глава Тридесет и трета НПК относно правилното приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК при евентуално обратно решение на Съда на ЕС на постановеното Конституционния съд. Това съществено отличава решенията на ВКС от присъдите и решенията на първоинстанционните и въззивните съдилища. Съгласно чл. 426, вр. чл. 346 НПК актовете на ВКС (освен трета касация с упражнени въззивни правомощия, какъвто посоченият случай не е) не подлежат на проверка по глава Тридесет и трета НПК.