Dictum – Pro Bono – 5 февруари 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Явява ли се правоприемник на страна по смисъла на чл. 298, ал. 2 ГПК лицето, което е придобило права върху спорния имот от ответник, спрямо когото е уважен иск за собственост, ако придобивното основание е осъществено преди завеждане на иска?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
В практиката на ВКС по приложението на чл. 298 ГПК, която се споделя от настоящия състав на съда, се приема, че разпоредбата на чл. 298 ГПК урежда изрично и изчерпателно адресатите на силата на пресъдено нещо. Субективните предели на силата на пресъдено нещо определят кръга от лицата, които са обвързани от констатациите в съдебното решение относно съществуването или несъществуването на спорното право. Поначало сила на пресъдено нещо се поражда само между страните по делото - чл. 298, ал. 1 ГПК. Третите лица не са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, освен в изрично предвидените от закона случаи. Съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Разпоредбата визира правоприемство, което е настъпило след като силата на пресъдено нещо е вече възникнала. Правоприемници, придобили спорното право в течение на висящ процес, също са обвързани от силата на пресъдено нещо при условията на чл. 226, ал. 3 ГПК. Ако обаче правоприемството в спорното право е осъществено преди да започне процесът срещу праводателя, то правоприемникът, който е следвало да участва в процеса, но не е бил конституиран, не може да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решението срещу праводателя му.
В практиката на ВКС се приема, че ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/ както и под формата на заем за послужване и съответно да упражнява правото си чрез другиго. След като вещният ползвател е счел за необходимо да упълномощи трето лице, което да го представлява при упражняване правото му на ползване, то собствениците на имота не могат да се противопоставят на това правно действие, а напротив – длъжни са да се съобразят с него като извършено във връзка с упражняване правото на ползване. Същевременно собствениците на имота не са страна по правоотношението между пълномощника и упълномощителя и съответно действия на пълномощника извън представителната му власт /договаряне сам със себе си/ или неизпълнението на задължението му по отчетническата сделка, не могат да бъдат приравнени на промяна в намерението на пълномощника да свои имота, отричайки правата на собствениците, и да имат за последица придобиването му по давност. Щом като праводателката на ответниците по иска е била държател на вещното право на ползване, то последващата промяна в намерението й да започне да владее за себе си, подлежи на доказване в процеса. В тежест на ответниците по иска е било да установят в процеса, че праводателката им е демонстрирала тази промяна в намерението си по отношение на собствениците на имота и на носителя на ограниченото вещно право на ползване.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данъци, Данък добавена стойност; Отговорност на властите
Въпроси
Представлява ли ревизионният доклад незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК, когато съдържа предложение за облагане, което не е възприето в издадения ревизионен акт?
Може ли да се дължи обезщетение за направените разходи за адвокатска защита срещу ревизионен доклад, който сам по себе си не подлежи на самостоятелно оспорване, но е довел до неиздаване на ревизионен акт за облагане?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Правната квалификация на иска е чл. 19, ал. 1 ЗНАП, както правилно се сочи в мотивите на съдебния акт, съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ДОПК Ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. Органът по приходите е длъжен да обсъди направените срещу ревизионния доклад възражения и представените доказателства. От съдържанието на посочената разпоредба е видно, че изготвянето на ревизионен доклад в рамките на разпоредено ревизионно производство е задължителен процесуален етап, без който не може да приключи ревизионното производство. В случаите, когато срещу ревизионния доклад е подадено възражение т. е. когато ревизираният субект се е възползвал от правото си на защита и го е реализирал органът по приходите е длъжен да обсъди аргументите, наведени във възражението срещу констатациите на ревизиращия екип. При ползване на платена адвокатска помощ и процесуално представителство за изготвяне на възражение, данъчно задълженото лице извършва разходи, възстановяването на които не е предвидено в ДОПК. В случая от значение е дали органът по приходите, издаващ ревизионния акт може служебно, без възражение в тази насока, да издаде ревизионния акт, с който отхвърли предложението на ревизиращия екип за облагане на ДЗЛ поради липса на данни за данъчна злоупотреба. Доколкото в конкретния случай органът по приходите се е позовал на трайно установена съдебна практика на СЕС и ВАС, от значение е дали и ревизиращият екип също е следвало да се съобрази с нея и да не предлага на органа по приходите ищецът да бъде данъчно обложен за процесния период, през който е преминат прага от 50000 лв изискващ регистрация по ДДС.
Няма спор по делото и това се подчертава в обжалваното решение, че ревизионният доклад не подлежи на самостоятелно оспорване. В този смисъл, основният спорен въпрос от значение както за допустимостта, така и за основателността на исковата претенция, е представлява ли Ревизионният доклад незаконосъобразен акт, по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК, предвид неуважено предложение за установяване на данъчни задължения по ЗДДС на ищеца с издадения, по реда на чл. 119 ДОПК, ревизионен акт. Според задължителното тълкуване в ТР №5/22.06.2015 г. по т. д. №4/2014 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС, ревизионният доклад е процесуален акт, по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, „типичен констативен акт с две основни функции в ревизионното производство – сезираща и доказателствена, поради което формално не отговаря на изискванията на чл. 204, ал. 1 АПК. Ревизионният доклад не представлява годен за самостоятелно оспорване индивидуален административен акт, доколкото е част от процесуалните действия по чл. 110, ал. 2 ДОПК, които следва да бъдат извършени от органите по приходите при установяване на данъчни задължения. В същото време той представлява неотменима съставляваща част от ревизионното производство и въз основа същия се издава ревизионният акт. Както се установява по делото предложението което ревизиращият екип дава на ревизиращия орган за облагане на ищеца с ДДС не се възприема от ревизиращия орган и по възражението срещу ревизионния доклад облагане не е предприето. Ревизиращият орган се позовава на трайно установената съдебна практика на СЕС и националните съдилища. Видно от съдържанието на възражението на ищеца, ревизиращият екип е възприел като обосновани аргументите във възражението, поради което следва да се приеме, че ревизионният акт е издаден като следствие и по причина на възраженията, направени от ищеца. Ето защо следва да се приеме, че макар по естеството си ревизионният доклад да не притежава белезите на индивидуален административен акт и да не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност и отмяна, то той представлява самостоятелен акт и задължителна част от ревизионното производство, без което това производство не може да приключи с ревизионен акт. Той е задължителна и неотменима част от ревизионното производство и неговото обективиране в правната действителност се осъществява чрез самостоятелно волеизявление на орган - ревизиращ екип/ който макар да не е административен орган по см. на пар.1 ДР АПК/ е орган натоварен със специални правомощия по ДОПК за извършване на ревизия. С оглед на изложеното, на ищеца се дължат като обезщетение средствата, които е изразходвал за защита срещу ревизионния доклад, доколкото в рамките на реализираното / абсолютно по естеството си / право на защита, същият не е бил обложен с ревизионния акт по реда на ЗДДС.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Доказване; Престъпления против личността, Закана с убийство или с друго престъпление против личността и имота на другиго, Телесна повреда, Телесна повреда, причинена по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, или с особена жестокост
Въпроси
Какви са обективните елементи, необходими за довършеност на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК и дали е необходимо настъпването на основателен страх у заплашваното лице?
Какво трябва да представлява заканата от обективна страна, за да съответства на престъпния състав по чл. 144, ал. 3 НК?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК е довършено с отправянето на заканата и нейното възприемане от лицето, към което е насочена, т. е. настъпването на някакъв резултат, включително и настъпването на „основателния страх“ не е необходим. От обективна страна заканването трябва да е такова, „…че да може да възбуди основателен страх за осъществяването му. Не се касае до възбуждане страх у заплашвания, а до съществуване на основание за опасение, че то може да бъде осъществено“.
Не съответства на закона интерпретация на престъпния състав на чл. 144, ал. 3 НК, според която за да е налице обективна съставомерност на деянието е необходимо основателния страх да е налице „към момента на извършване на деянието, а не на един по-късен етап“.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат