Dictum – Pro Bono – 4 февруари 2026 г.

В своите решения на СЕС по тълкуване на Директива 2006/112/ЕО, приема, че при спазване на принципите на данъчното законодателство в областта на косвения данък, какъвто се явява ДДС (равностойност, неутралитет и правна сигурност), се допуска данъчна практика, при която това субективно право, каквото се явява правото на приспадане на данъчен кредит, да търпи съответно времево ограничение чрез въвеждане на преклузивни срокове за неговото упражняване, водещи до неговото погасяване. Добавено е, че въпреки факта, че е отстранен риск от данъчни загуби, тъй като по делото не са спорни реалността на доставките, издадените фактури и начисляването на ДДС от доставчиците, не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че съгласно принципа за неутралитет на жалбоподателя следва да се възстанови ДДС. Акцентирано е, че в случая фактурите, във връзка с които жалбоподателят претендира възстановяване на ДДС, не са били включени в отчетните му регистри, респ. не са отразени в СД по ЗДДС по реда и в сроковете по чл. 72 ЗДДС, което преклудира правото да се иска възстановяване на данъка по избрания от жалбоподателя процесуален ред (с издаване на АПВ), независимо от твърденията за наличие на материалноправните предпоставки във връзка с реалността на тези доставки.

Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗДДС регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. Според първоначалната редакция на нормата, този срок е бил 3 месеца, но в последствие е променен на 12 месеца предвид практиката на Съда на Европейския съюз, който срок следва да се счита за нормален и достатъчен и съобразен с принципа на правна сигурност, т. е. правата да се упражняват от носителите им в нормални срокове, а не в необозрими във времето периоди. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, съществуването на преклузивен срок за упражняване на правото на данъчен кредит е допустимо съгласно чл. 179, пар. 1 и и чл. 180 и 273 Директива 2006/112/ЕО (Директивата за ДДС). Този срок обаче не трябва да прави прекомерно трудно упражняването на правото на данъчен кредит (т. 46 от решение от 08.05.2008 г. по съединени дела С-95 и С-96/07). В т. 53 от решение от 12.07.2012 г. се посочва, че съответствие с преклузивния срок с принципа на ефективността следва да се разглежда в светлината на всички обстоятелства по делото. В т. 36 на цитираното по-горе решение от 08.05.2008 г. се приема, че следва да се има предвид и хипотезата, при която данъчнозадълженото лице, съзнавайки облагаемия характер на една доставка, поради закъснение или небрежност е пропуснало да поиска приспадане на ДДС в предвидения от националната правна уредба срок.

ЗДДС, респективно Директива 2006/112/ЕО, въвеждат специален ред за упражняване на правото на данъчен кредит, поради което е недопустимо да бъде прилаган реда по чл. 129 ДОПК, който се прилага основно /чл. 128, ал. 1 ДОП/ недължимо платени или събрани суми за данъци и за задължителни осигурителни вноски.