Dictum – Pro Bono – 3 февруари 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Етажна собственост, Съсобственост
Въпрос
Възниква ли право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотеза, при която съсобствениците взаимно са си учредили право на строеж за обекти в сграда в режим на етажна собственост, предвидена да се построи в съсобствения им поземлен имот, когато впоследствие е извършено разпореждане с идеални части от поземления имот и с правото на строеж за някои от обектите преди сградата да е завършена до степен, че да може да се приеме, че етажната собственост е възникнала? При положителен отговор – по отношение на какъв вид права може да се постанови изкупуване в такава хипотеза?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
В хипотеза, при която съсобствениците взаимно са си учредили право на строеж за конкретни обекти в сграда в режим на етажна собственост, предвидена да се построи в съсобствения им поземлен имот, при извършено впоследствие разпореждане с идеални части от поземления имот и с правото на строеж за някои от обектите преди сградата да е завършена до степен, че да може да се приеме, че етажната собственост е възникнала, право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС не възниква по отношение на разпореденото право на строеж за бъдещите самостоятелни обекти. Когато правото на строеж за конкретен самостоятелен обект в бъдещата сграда е съпритежание на няколко лица в идеални части, при договор за продажба на идеална част от правото на строеж се дължи отправянето на предложение по чл. 33, ал. 1 ЗС на останалите съпритежатели на правото на строеж за конкретния обект. По отношение на идеалните части от поземления имот възниква право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, когато не са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗС.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес; Пазарни и секторни регулации, Европейско финансиране
Въпрос
Представлява ли мълчаливият отказ на административния орган по искания за плащане индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване по реда на АПК и ЗУСЕФСУ?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Според разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи, а в чл. 64 ЗУСЕФСУ са очертани предпоставките при които административният орган може да откаже верифициране на плащане, както и правото на съдебно оспорване на отказите за верификация (плащане) по реда на чл. 27, ал. 1 ЗУСЕФСУ. В тази връзка, актовете на УО, с които се одобрява или отказва плащане по даден проект (включително и мълчаливия отказ за плащане) представляват по своята същност индивидуални административни актове, съдържащи властнически волеизявления, като в този смисъл и съгласно чл. 27, ал. 1 ЗУСЕФСУ, подлежат на оспорване пред съд по реда на АПК.
Предвиденият ред за защита чрез предявяване на жалба срещу издадения отказ, изключва процесуалната възможност за подаване на иск по реда на АПК за изплащане на отказаната сума, респ. чрез иницииране на исково производство ищецът не може да замести и преодолее последиците от постановения отказ за плащане. Одобряването на плащане при изпълнение на проект, финансиран със средства от фондовете по чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ, е предпоставено от преценката на управляващия орган за допустимост в съответствие с нормативно регламентираните условия. Законът не предвижда алтернатива за бенефициера да предяви искането си за плащане директно пред съда, а гарантира право на защита срещу административните актове, постановени в производство по одобряване на плащанията. Правната възможност за оспорване на отказа за плащане по реда на чл. 27 ЗУСЕФСУ е отрицателна процесуална предпоставка, процесуална пречка, за предявяване на осъдителен иск по чл. 19ж, ал. 1 АПК за същата сума.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества
Въпроси
Включва ли забраната по чл. 343б, ал. 3 НК управление на МПС след употреба на наркотични вещества независимо от липсата на обективно установено негативно влияние върху психо-физическото състояние на водача?
Има ли значение за приложението на чл. 343б, ал. 3 НК дали конкретното поведение на водача е реално застрашило живота или здравето на участниците в движението?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Това, че приемът на метадон в количеството и с интензивността, предписани от лекар, не е водел до невъзможност на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си не би могло да служи като аргумент, тъй като въведената чрез чл. 343б, ал. 3 НК забрана цели да се избегне поемане на управлението на МПС не само от лица, намиращи се в състояние на невменяемост вследствие на наркотична употреба, а от всяко лице, употребило наркотични вещества заради принципно настъпващите вследствие на употребата им ефекти върху човешките способности, изискващи концентрация на вниманието и навременна и адекватна реакция, които ефекти поставят под съмнение способността за безопасно управляване. Затова законодателят е приел, че управлението на МПС след наркотична употреба само по себе си поставя в риск безопасността на движението по пътищата и поради това е без значение дали в конкретния случай поведението на обвиненото лице реално е застрашило собствените му или на друг участник в движението живот и здраве.
Нееднократно ВКС е посочвал в практиката си, че чл. 343б, ал. 3 НК предвижда носене на наказателна отговорност за управление на МПС след употреба на наркотично вещество без да се интересува дали и по какъв начин тази употреба обективно се е отразила върху моментното психо-физическо състояние на водача, нито от начина, по който той субективно се е чувствал след нея. Действието на защитата по чл. 343б, ал. 3 НК не е обусловено от доказване на степенна промяна в съзнанието и/или в поведението на дееца. Доказването на такива промени би се отразило върху нивото на обществена опасност на конкретно извършеното, а от тук и при индивидуализацията на наказателната отговорност.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат