Dictum – Pro Bono – 2 февруари 2026 г.

Началният момент, от който тече 5-годишната погасителна давност, за вземане по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, произтичащо от приложението на неравноправна клауза в дългосрочен потребителски договор, е моментът на получаване на сумата при начална липса на основание (т. 7 ППВС №1/79 г.), при условие, че към този момент потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция, а при липса на така посоченото условие – моментът на узнаването му. Преценката за това е конкретна, въз основа на установените по всяко отделно дело обстоятелства. В хипотеза, в която с влязло в сила решение, по което страна е потребителят, е обявена за нищожна като неравноправна клауза / какъвто е настоящият случай /, към датата на влизане в сила на решението потребителят със сигурност е узнал за правата си, като това не лишава от възможност продавачът/ доставчикът да докаже, че потребител е знаел или разумно е можел да узнае за това обстоятелство преди този момент.

Общата 5-годишна, като се извежда пряко и от разпоредбите на чл. 110 ЗЗД и сл. и задължителните указания в ППВС №1/1979 г., тъй като вземанията на ищците се основават на института на неоснователното обогатяване, независимо от съществуващо между страните договорно правоотношение, във връзка с което са възникнали и независимо от това, с какво формално основание са платени по това правоотношение, доколкото валидно такова е отречено с влязлото в сила, в тази му част, въззивно решение. Действително, съдилищата са прогласили нищожност на отделни неравноправни клаузи, а не на целия договор за кредит, противно на формирана актуална практика на ВКС, съобразно тълкувателни решения на СЕС в идентична хипотеза, но в тази част въззивното решение не е предмет на настоящия инстанционен контрол, в съответствие с принципа за диспозитивното начало в процеса. Не е въведен от касаторите и спор относно 5-годишния погасителен давностен срок, като несъответен на принципа за ефективност, а и цитираната по-горе практика на СЕС не разглежда такъв давностен срок, като правещ практически невъзможно или прекомерно трудно реализирането на реституционните права на потребителите.