Dictum – Pro Bono – 29 януари 2026 г.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС, като упражни това си право, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. От цитираната разпоредба може да се направи извод, че данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е налице освен при притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, но и при извършване на услуги, респ. получаване на стоки, т. е. при наличие на реалност на престацията, предмет на фактурираната доставка. При неосъществена престация или при наличие на някоя от хипотезите уредени в разпоредбата на чл. 70 ЗДДС и представляващи отрицателни предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, не е налице данъчно събитие, респ. не възниква право на приспадане за получателя, дори и да са налице формалните счетоводни изисквания за това. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест данъчният субект е този, който трябва да докаже твърдените изгодни за него факти и обстоятелства, касаещи възникнало в негова полза право на приспадане и да установи при условията на пълно и главно доказване предпоставките за упражняването му, като понесе тежестта от този пропуск.

Изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. В случая, действителното изпълнение на пряката доставка се установява съобразно с изложената фактическа обстановка. Произходът на стоките не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит съгласно например Решения на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, С-324/2011 и С-18/13. Без значение за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит по конкретната пряка доставка е и въпросът относно реалността на предходните доставки. За да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен фактът на предаването на стоката или услугата от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и персонална осигуреност за извършване на услугите, какъв е произходът на стоката и къде е била съхранявана. Правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчика, освен ако приходната администрация докаже и то въз основа на обективни данни, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки, /решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело С-285/2011, Боник, т. 40, решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С- 142/2011, Mahageben и David, т. 66; решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело С-324/2011, G. Т., т. 45; решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/2013, М. П., т. 31/. Идентично е постановеното и с Решение на СЕС по дело С-18/2013, съобразно което не се допуска на ДЗЛ да не се признае право на приспадане за получена стока и услуга само поради това, че доставчикът или неговия подизпълнител не са разполагали с материално-техническа и кадрова обезпеченост, стига посочените обстоятелства да не сочат за наличието на измама и въз основа на посочени от приходните органи обективни данни да се установи, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане е част от тази измама.

Доколкото предмет на доставка са родово определени вещи, то за да се докаже реалното изпълнение на доставката следва да бъде установено предаването на стоките от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка да се индивидуализира по начин, водещ до изпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без да бъде извършено предаване, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на уговорените насрещни престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС.