Dictum – Pro Bono – 27 януари 2026 г.

Съгласно чл. 19е АПК недействителността на административния договор се установява от съда, като съответно се прилагат основанията по чл. 146 АПК, както и разпоредбите за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите. Тази разпоредба въвежда изричен смесен контрол, при който съдът е длъжен да извърши проверка както за административноправни пороци, така и за гражданскоправни пороци на договора. В разглеждания случай обаче спорът между страните не е за недействителност на административния договор, нито са наведени твърдения или са установени факти, които да обосновават нищожност или унищожаемост на договора по смисъла на чл. 19е АПК във връзка с чл. 146 АПК и разпоредбите на ЗЗД. Договорът е сключен от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на приложимата процедура и в съответствие с целта на закона, поради което е валиден и е породил целените от страните правни последици.

Предмет на спора е изпълнението на административния договор и последиците от непълното отчитане на предоставените средства. При този вид спорове съдът следва да изхожда от установения обем на действително изпълнение и от принципа на съразмерност при ангажиране на отговорността на страната по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че проектът, за който е предоставено финансовото подпомагане, е реализиран, че са извършени дейности в съответствие с одобреното проектно предложение и че значителна част от средствата са разходвани по предназначение, като за тях са представени надлежни разходооправдателни документи. Непълнотите в отчетната документация и липсата на доказателства за част от разходите обосновават извод за частично неизпълнение, но не и за пълно неизпълнение на договора. Самото непредставяне или непълното представяне на отчет не може автоматично да се приравни на липса на изпълнение, когато по делото са установени реално извършени дейности и целево разходване на значителна част от средствата.

Тълкуването, че всяко непълно отчитане води до задължение за възстановяване на цялата предоставена сума, би довело до несъразмерна санкция и до резултат, несъответстващ на целта на закона и на принципите, приложими при изпълнение на административните договори. Самото обстоятелство, че отчетът е непълен или неточен, не обосновава автоматично извод за пълно неизпълнение, когато по делото е доказано частично и съществено изпълнение на задълженията по договора.

След отмяната на чл. 33, ал. 4 ЗЗРК отговорността на ответника не може да се основава на отменената разпоредба. Въпреки това, доколкото в административния договор е включена клауза, предвиждаща възстановяване на средства при неизпълнение, спорът следва да бъде разрешен на договорно основание. Тази клауза подлежи на съдебен контрол по чл. 19е АПК във връзка с чл. 146 АПК и разпоредбите на ЗЗД, като съдът следва да прецени нейния характер, приложимост и съразмерност спрямо установеното частично изпълнение на договора.

При административните договори, както и при гражданските, отговорността за неизпълнение следва да се съобрази с действително установения обем на неизпълнението. В случая неизпълнението се изразява в недоказване на разходване на част от предоставените средства, поради което правилно първоинстанционният съд е ограничил отговорността на ответника до размера на недоказаната сума, а не е постановил възстановяване на цялото финансиране.

При разрешаване на спора относно последиците от неизпълнението на административния договор съдът следва да приложи общите правила на Закона за задълженията и договорите, доколкото специалната уредба не предвижда друго, съгласно изричната препращаща норма на чл. 19е АПК. Административният договор, макар и подчинен на публичноправен режим, запазва своята двустранна облигационна природа, поради което неизпълнението му следва да се преценява съобразно принципите и правилата на облигационното право.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. При частично изпълнение отговорността на длъжника се ограничава до неизпълнената част, освен ако от съдържанието на задължението или от уговореното между страните не следва, че изпълнението трябва да бъде прието или отхвърлено изцяло. В разглеждания случай от съдържанието на административния договор и от естеството на поетите задължения не следва, че изпълнението е неделимо или че всяко отклонение от договорните изисквания води до отпадане на цялото право на финансиране. Напротив, предмет на договора е реализирането на конкретен проект чрез извършване на множество отделни дейности и разходи, които по своя характер са делими и подлежащи на самостоятелна преценка.

Непредставянето на доказателства за разходване на част от средствата представлява неизпълнение на договорното задължение в тази му част и поражда отговорност на длъжника, но само в обема на неизпълненото. Съгласно принципа на еквивалентност на престациите и забраната за неоснователно обогатяване, уредена в чл. 55 ЗЗД и сл., кредиторът няма право да получи повече от това, което съответства на действително неизпълнената част от задължението. Приемането на обратното би довело до неоснователно обогатяване на администрацията за сметка на изпълнителя, доколкото тя би получила обратно и средства, за които е налице реално и доказано изпълнение.

Договорната клауза, предвиждаща възстановяване на средства при неизпълнение, следва да се тълкува в съответствие с чл. 20 ЗЗД, като се изследва действителната обща воля на страните и целта на договора. Тази цел е реализирането на конкретен общественополезен проект, а не налагането на санкция за всяко формално или частично отклонение от договорните изисквания. Следователно клаузата не може да се тълкува разширително като основание за пълно възстановяване на финансирането при доказано частично изпълнение, освен ако страните изрично и недвусмислено не са уговорили подобна последица, каквато уговорка в случая не се установява.

При частично неизпълнение обезщетението следва да покрива само вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, съгласно чл. 82 ЗЗД. В случая вредата за администрацията се изразява единствено в това, че част от предоставените средства не са отчетени като разходвани по предназначение, поради което именно тази част следва да бъде възстановена. Липсват данни за настъпили други вреди, които да обосновават по-широк обем на отговорност.