Dictum – Pro Bono – 26 януари 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Заповедно производство, Изпълнително производство; Облигационно право, Погасителна давност
Въпрос
През периода от издаването на заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист при допуснато незабавно изпълнение на заповедта по чл. 418 ГПК до предприемане на изпълнително действие, включително до връчване на препис от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение на длъжника, давност тече ли? Ако давност тече, как длъжникът следва да релевира този факт в своя защита - с какъв иск?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение и самото издаване на заповедта за изпълнение не прекъсват давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК, като искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.
В хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и допуснато незабавно изпълнение на заповедта на основание чл. 418 ГПК искът по чл. 422, ал. 1 ГПК ще се счита предявен от датата на подаване на заявлението, респективно давността ще се счита прекъсната от тази дата и няма да тече от този момент докато трае съдебният процес на основание чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД, само ако изпълнението е предприето действително незабавно, респективно в разумен срок и при липса на бездействие от страната на кредитора.
Длъжникът може да се позове на теклата погасителна давност за периода преди да му бъде връчена заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като до изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за несъществуване на вземането.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпрос
Допустимо ли е приходната администрация да оспорва съдържанието на частни документи без да оспорва тяхната автентичност и допустимо ли е откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК при такава хипотеза?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
В разпоредбата на чл. 180 ГПК изрично е прието, че частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията в тях, са направени от тези лица. Освен това за разлика от официалните документи, които имат материална доказателствена сила, частните имат само формална такава. Затова законодателят в чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК, приложима по силата на чл. 144 АПК и пар. 2 ДР ДОПК е предвидил оспорване на истинността на документ, което означава, че по този ред не може да се оспорва съдържанието му, а само неговата автентичност. При направено искане от приходната администрация с изрично пояснение, че не се оспорва автентичността на посочените доказателства, които са частни документи, не може да се открива производство по оспорването им по реда на чл. 193 ГПК.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Доказване; Престъпления против личността, Телесна повреда
Въпроси
Кога се счита, че има нарушение на материалния закон и как се разграничава от необоснованост на съдебното решение?
При какви обстоятелства се установява едностранчивост при оценката на доказателствата като процесуално нарушение?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Нарушение на материалния закон ще е налице, когато съдът е използвал правилния закон, но му е придал смисъл, който той няма, тъй като нормативният акт трябва да се тълкува според неговия точен текст и разум. Ще имаме нарушение на материалния закон и при грешна квалификация, прилагането на несъществуващ или отменен закон. Важно е да се отбележи, че в практиката си ВКС прави рязко разграничение между нарушението на материалния закон от необосноваността. При първото фактите са ясни, но законът е приложен грешно. При необосноваността е съвсем различно, тъй като там има грешка във фактите. В този смисъл нарушение на материалния закон ще има, когато съдът е направил грешен правен извод от правилно установени факти.
Ще е налице едностранчивост при оценката на доказателствата, когато съдът е изследвал доказателствата само на едната страна. Същото ще бъде и ако съдът е игнорирал доказателства или не е осъществил анализ на съществуващи противоречия. Тук е необходимо да се акцентира и върху още нещо важно. В практиката си ВКС нееднократно е констатирал, че грешна оценка като процесуално нарушение има тогава, когато заключенията на съда не следват от фактите, когато се изопачават доказателствата или когато съдът е приел определени факти за дадени под външен натиск или предубеждение, а не въз основа на обективен анализ.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат