Dictum – Pro Bono – 21 януари 2026 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Подобрения; Граждански процес, Съдебна делба
Въпрос
Кога е налице т. нар. „комбинирана съсобственост“, възникнала като резултат на повече от един юридически факт, като пречка за възлагане на делбения имот?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
В тълкувателно решение №1/2004 г. на ВКС, ОСГК, т. 8 от същото, както и в последващата съдебна практика по чл. 290 ГПК, в която е допълнено схващането за т. нар. „комбинирана съсобственост“, възникнала като резултат на повече от един юридически факт са конкретизирани и случаите, в които такава съсобственост не е налице.
Когато са извършени разпоредителни сделки между сънаследниците не е налице смесена съсобственост, а следователно - и пречка за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, в случай че са налице и останалите предпоставки, тъй като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците.
При извършване на делбата водещ е установеният в чл. 69, ал. 2 ЗН принцип всеки съделител да получи дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари, който принцип е установен и водещ и в уредбата на съдебната делба в глава 29 на ГПК и е отразен в разпоредбите на чл. 348, 350 и 353 ГПК. При избора на способ за извършване на делбата (чрез жребий по реда на чл. 350 и 352 ГПК или чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК) са дадени разяснения в ППВС №7/73 г., т. 5, б. б. При възможност и удобство за теглене на жребий делбата се извършва по способа, предвиден в чл. 350 и 352 ГПК и само в случаите, когато ще се пристъпи към теглене на жребий се съставя разделителен протокол. Когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно, делбата се извършва по способа, предвиден в чл. 353 ГПК – чрез разпределяне на имотите между съделителите от съда без теглене на жребий. Невъзможност за теглене на жребий по смисъла на чл. 353 ГПК е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни, в която хипотеза би могло да се получи така, че съделителят с по-голяма част да получи по-малък дял, а този с по-малка част - по-голям дял. Голямо неудобство за образуване на дялове и теглене на жребий по смисъла на чл. 353 ГПК е налице в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. С Тълкувателно решение №2/11.04.2022 г. по т. д. №2/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за да се извърши делбата по чл. 353 ГПК, не е необходимо имотите да са еднородни. В настоящата хипотеза е приложим именно способът за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес; Отговорност на властите
Въпроси
Допустимо ли е претендирането на разноски за държавна такса и адвокатски възнаграждения по реда на ЗОДОВ при наличие на специална уредба в ЗТРРЮЛНЦ?
Явяват ли се разноските, направени в производството по обжалване на отказ за вписване в търговския регистър, вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ?
Допустимо ли е исково производство по АПК за възстановяване на съдебни разноски, когато е изчерпан специалният процесуален ред по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Присъждането на разноски за държавна такса и адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на свързаните с търговци и юридически лица с нестопанска цел обстоятелства, не съставляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и не могат да се претендират по реда на чл. 1 ЗОДОВ, към който текст последната разпоредба на специалния ЗТРРЮЛНЦ препраща. Това е така, тъй като е налице специален ред за претендиране на сторените в спорното производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдебни разноски и той е уреден в нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща, че по дела, образувани пред окръжните съдилища, по жалби против откази по чл. 24 от с. з., тези съдилища присъждат разноски на страните по реда на ГПК.
Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес. Доколкото чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК (в т. ч. не препраща към охранителните производства по чл. 530 ГПК и сл., както и към чл. 541 ГПК), а само към разпоредбите на Глава двадесет и първа ГПК „Обжалване на определенията, то сторените в съдебното производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ разноски могат и следва да се претендират по реда на чл. 273, във вр. с чл. 81, във вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК.
Наличието на процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и дължима се държавна такса в производството по обжалване, определен в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, изключва възможността за претендирането им в исково производство по чл. 203, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Какъв е правният статус на експертни заключения, депозирани в досъдебната фаза, когато вещите лица са починали преди съдебната фаза? Могат ли експертни заключения от починали вещи лица да се ценят като писмени доказателства при възражение на страните срещу приемането им без личен разпит?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Когато в досъдебната фаза са депозирани заключения на експертизи, които не са приети в съдебната фаза поради обстоятелството, че междувременно вещите лица са починали, а страните са възразили срещу приемането им без личен разпит на вещите лица, недопустимо е тези заключения да се ценят като писмени доказателства, тъй като те не са такива. Експертизата е способ на доказване в процеса, при който за определени обстоятелства, имащи значение за делото, се използват специални знания на специалисти от определени области на науката, техниката или изкуството. Експертните заключения се депозират в писмен вид, но и в съдебната фаза се изслушват вещите лица, които следва да заявят дали поддържат заключението и да отговорят на въпроси, зададени от страните или от съда. Устните разяснения на вещите лица от съдебното заседание също имат значение за разкриване на обективната истина и се ползват при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат