Dictum – Pro Bono – 19 януари 2026 г.

С тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 Правилника за вписванията /ПВ/ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание; не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В мотивите към т. 6 от тълкувателното решение е посочено, че вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се за акт на безспорна администрация и оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Конкретно при искане за заличаване на ипотека съдията по вписванията проверява дали тази ипотека е била вписана и дали са налице условията за заличаването й, предвидени в чл. 179, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 1, чл. 22 и чл. 19, ал. 2 ПВ. Съгласно чл. 19, ал. 2 ПВ заличаването на ипотека върху продадения на публична продан имот се извършва по молба на купувача, като към молбата следва да се представят влязло в сила и вписано в книгите за вписвания постановление за възлагане на имота и удостоверение от съдебния изпълнител, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал. 2 ЗЗД.