Dictum – Pro Bono – 13 януари 2026 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Доказване; Облигационно право, Недействителност, Нищожност
Въпрос
Следва ли съдът при разглеждане на въпроса дали една сделка е нищожна поради нейния привиден характер да установи характера на прикритата сделка и дали същата е действителна, и ако тя е действителна, да приложи правилата й съгласно чл. 17. ал. 1 ЗЗД? Дължи ли съдът да изследва действителната обща воля на страните за сключването на прикритата сделка, нейното предназначение и развитието на правоотношенията?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
По иск, с който се претендира право, произтичащо от сключен договор, ответникът, който отрича претендираното право, може да оспори иска с възражение, че сключеният договор е привиден. Ако договорът е привиден, той е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, независимо от това дали симулацията е абсолютна или относителна. И в двата случая страните не са обвързани от привидния договор. Ако договорът не прикрива друго съглашение, симулацията е абсолютна и страните не са обвързани въобще. Ако договорът прикрива друго съглашение, симулацията е относителна и ищецът може да се брани с реплика, че съществува прикрито съглашение между страните. Ако прикрито съглашение съществува и е действително, то урежда отношенията между страните съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Съдът е длъжен да изследва намерението, действителната воля на страните за сключването на договора и неговото предназначение, динамиката на правоотношенията и да съобрази всички правнорелевантни факти към момента на приключване на съдебното дирене. Във всички случаи страните по привидната и прикритата сделка следва да са едни и същи.
Когато страна по тях твърди относителна симулация, тя носи тежестта да установи действителното (скритото) правоотношение, а не просто да използва наличието на някакво абстрактно такова (неустановено в процеса), за да аргументира възражението си за привидност на явното съглашение. Разкриването на относителната симулация и установяването на действителните отношения между страните става чрез т. нар. „обратно писмо“. Обратният документ се създава нарочно за случая и по съдържание трябва да разкрива точно вътрешните отношения между страните по привидната сделка. Той се подписва от същите страни, които участват в явната сделка, за разлика от документа с характер на начало на писмено доказателство, който има едностранен характер. Като писмен документ „обратното писмо“ трябва да има автентичен характер, т. е. да изхожда от страните, посочени в него. Ако не е подписано от една от страните „обратното писмо“ е неистинско, като средството за защита в този случай е оспорване на истинността на документа относно авторството. Начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК е писмено волеизявление на страна по сделката, което свидетелства за факт, който не установява пряко наличието на симулативно волеизявление, а създава вероятност изразеното волеизявление да е привидно, но само по себе си това косвено доказателство не е достатъчно да докаже симулацията. При наличието на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК ответникът, който възразява, че договорът, на който е основан иска е привиден, може да ангажира свидетелски показания относно привидността, които ще са допустими. В тази хипотеза симулативността следва да е изводима по несъмнен начин от всички приети и относими доказателства по делото, а не да се основава единствено на документа по чл. 165, ал. 2 ГПК.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпрос
Какви са материалноправните предпоставки за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО в сравнение с тези по чл. 69б, ал. 1 КСО?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Съгласно чл. 69, ал. 1 КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Нормата на чл. 69, ал. 2 КСО също регламентира хипотеза за ранно пенсиониране на включените в нея категории лица, включително държавни служители по ЗМВР, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по този закон.
Разпоредбата на чл. 69, ал. 9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола.
От друга страна, чл. 69б, ал. 1 КСО дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл. 69б, ал. 1, т. 2 КСО за 2024 г. за жените е 50 години и 8 месеца.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО.
От анализа на разпоредбата на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО за 2024 г. е 3 години и 6 месеца. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното означава, че разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи; Престъпления против личността
Въпроси
Какви са условията, при които ефективното лишаване от свобода е единственият възможен начин за поправяне и превъзпитаване на дееца?
В каква степен генералната превенция следва да бъде съобразена със степента на обществена опасност на дееца и връзката ѝ с целите на специалната превенция?
Как следва съдът да подхожда при определяне на изпълнението на наказанието спрямо извършител на тежко престъпление с ниска степен на обществена опасност?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Ефективното лишаване от свобода следва да се прилага тогава когато поправянето и превъзпитаването на дееца действително няма да е възможно по друг начин освен чрез изолацията му в местата за лишаване от свобода и/или когато той представлява опасност за обществото, чието предпазване налага въдворяването на извършителя в условията на напълно контролирана среда. Генералната превенция не може да вземе самоцелен превес и да не държи сметка за степента на обществена опасност на дееца, защото тя не бива да се разглежда изолирано и при прекъсване на връзката й с целите на специалната превенция. В този смисъл съдът винаги дължи внимателен подход при решаване на въпроса за изпълнение на наказанието по отношение на лице, което макар да е извършило тежко от гледна точка на причинения вредоносен резултат престъпление, не е с висока степен на обществена опасност, налагаща коригиране на поведението му с интензивна по тежест държавна принуда.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат