всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Dictum – Pro Bono – 12 януари 2026 г.

Поредица Dictum - Pro Bono - ежедневен безплатен бюлетин за най-интересното от новите съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Dictum Pro Bono - Лого
Представяме Ви избрани правни въпроси и отговори, които експертните ни редактори подбраха за Вас от последно публикуваните съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Модул "ГПК"

(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)

Трудово право

Въпрос

Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, когато е поискал от работника или служителя незабавно да даде обяснения, и в кои случаи е необходимо да даде подходящ разумен срок за това?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговор

При задължението да се поискат обяснения се отчита липсата на специална процедура за това, което налага съдът да прецени всички обстоятелства, съобразявайки целите на чл. 193, ал. 1 КТ – работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяното дисциплинарно нарушение, а работодателят да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното нарушение. Когато работодателят пряко поиска писмени обяснения, това снема от него задължението за лично изслушване на работника или служителя, но без да променя следващото се от характера на трудовите задължения правило, че обясненията се дават веднага, след като са изискани и когато са поискани устно, те се дават непосредствено. Затова поначало разумен и достатъчен е този срок за писмени обяснения, който позволява на работника или служителя, след като се е ориентирал във фактите, да изложи обмислен коментар на твърденията или отговор на въпросите в писмена форма, да изрази субективното си отношение, включително ако е допуснал нарушението. Работникът или служителят може да даде обяснение, но той не е в положение да доказва. Това следва да се отчита при преценката за разумен срок, тъй като е достатъчно работодателят да бъде насочен към доказателства и факти, които добросъвестно да събере и оцени. Изключение са случаите, при които възможността за даване на съдържателни писмени или устни обяснения ще бъде реално обусловена от подготовка, наложителни справки, проверка на документи и пр., отнемащи повече време.

Когато работодателят е поискал писмени обяснения за множество нарушения в кратък срок, като по някои от обстоятелствата е имало необходимост от подобни справки, включително поради отдалеченост във времето, от значение е дали писмените обяснения са дадени по всички въпроси и дали са взети предвид преди налагане на дисциплинарното наказание. Макар изискани в твърде кратък срок, ако работникът или служителят е изготвил и депозирал пред работодателя си писмени обяснения, изразяващи позицията му по всички твърдения за конкретните нарушени и ако преди налагането на дисциплинарното наказание тези обяснения са взети предвид, неправилно е да се прилага аналогично разрешението, дадено в установената практика на ВКС, за случаите, при които поради недостатъчен срок работникът или служителят не е могъл да даде обяснения, такива липсват напълно или са частични, не по негова вина. Работодателят може да поиска обяснения за различен брой отделни нарушения, като даде общ срок за депозирането им в рамките на дисциплинарното производство. И в този случай действията му се преценяват с оглед изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ поотделно за всяко от посочените нарушения, включително достатъчен ли е бил дадения срок за писмени обяснения във връзка с конкретното нарушение, за което е наложено наказание, а не като цяло.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на този отговор от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Модул "АПК"

(Върховен административен съд - административни дела)

Граждански права и статус, Социална закрила

Въпрос

Какви са законовите предпоставки за спешно настаняване на детето в социална услуга от резидентен тип по чл. 27, ал. 1 ЗЗДет.?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговор

Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ППЗЗДет. спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане.

В разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. е предвидено дете да може да бъде настанено извън семейството, когато е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Заповедта за временно настаняване по чл. 27 ЗЗДет. има привременен характер, с оглед на нуждата бързо да се уреди положението на децата, които са жертва на насилие и по отношение на които съществува сериозна опасност от увреждане.

Понятието "насилие за целите на закрилата на детето е дефинирано в чл. 11 ЗЗДет. и обхваща случаи на въвличане на детето в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; нарушаване на достойнството му чрез методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси; използване на детето за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и сексуално насилие; въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.

Всеки конкретен случай следва да отчита, че настаняването на дете извън семейството се налага като крайна мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на този отговор от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Модул "НПК"

(Върховен касационен съд - наказателни дела)

Престъпления против личността, Обида и квалифицирана обида, Телесна повреда, Лека телесна повреда

Въпрос

Може ли съдът по свой почин да назначава индивидуална оценка съгласно ЗПФКПП и може ли разширената индивидуална оценка да бъде използвана като писмено доказателствено средство по смисъла на чл. 127, ал. 1 НПК?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговор

Твърдението, че в ЗПФКПП липсва хипотеза, в която съдът по свой почин да назначава такава оценка, е лишено от резон. Съгласно разпоредбата на чл. 7б ал. 1 изр. 2 от цитирания закон една от целите на индивидуалната оценка е да установи наличието на специфични нужди от защита по смисъла на пар. 1, ал. 4 ДР НПК, а това априори предполага прилагането на визираните в тази разпоредба допълнителни средства за защита на пострадалия и в наказателния процес, централното място в който безспорно се заема именно от съдебното производство (чл. 7, ал. 1 НПК), в което ръководещ и решаващ орган е съдът (чл. 27, ал. 1 НПК). Освен това относно разширената индивидуална оценка на пострадалата, изготвена съобразно правилата на чл. 7б и чл. 7в ЗПФКПП и от компетентен съгласно този закон орган, не съществува никаква законообоснована причина същата да не бъде включена в категорията други документи“ по смисъла на чл. 127, ал. 1 НПК, поради което напълно правилно е третирана от въззивния съд като годно и допустимо писмено доказателствено средство (по аргумент именно от разпоредбата на чл. 127 НПК, регламентираща видовете писмени доказателствени средства).

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на този отговор от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

"Българското прецедентно право"

Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.

ВИЖТЕ АБОНАМЕНТНИТЕ НИ ПЛАНОВЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € / 0.79 лв. на ден!*

Вижте всички абонаменти планове

* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**

** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Какво мислят нашите клиенти?

Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат