всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Dictum – Pro Bono – 6 януари 2026 г.

Поредица Dictum - Pro Bono - ежедневен безплатен бюлетин за най-интересното от новите съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Dictum Pro Bono - Лого
Представяме Ви избрани правни въпроси и отговори, които експертните ни редактори подбраха за Вас от последно публикуваните съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Модул "ГПК"

(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)

Граждански процес, Заповедно производство

Въпрос

Допустим ли е искът по чл. 422 ГПК при направено възражение за неподвемоственост на спора по чл. 8, ал. 1 Закона за арбитража поради наличие на арбитражна клауза?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговор

Материалноправните и процесуалноправните последици от предявяване на иска по чл. 422 ГПК настъпват от подаване на заявлението за снабдяване със заповед за изпълнение, слагащо начало на заповедното производство, поради което и исковата претенция за установяване на съществуването на вземането следва да бъде разгледана по същество от съответния компетентен държавен съд, но не и от арбитраж, тъй като евентуално постановено арбитражно решение би осуетило настъпването на последицата по чл. 416 ГПК - влизане в сила на заповедта за изпълнение. Предявяването на иска по чл. 422 ГПК е процесуално действие, съставляващо част от проведеното заповедно производство. Заповедта за незабавно изпълнение запазва действието си, допуснатото незабавно изпълнение не се спира, а продължава да се осъществява, освен ако не е спряно по реда на чл. 420 ГПК. Следователно, положителният установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да бъде разгледан единствено от компетентния надлежен съд, но не и от арбитражен съд.

Дори и да е уговорена действителна арбитражна клауза, кредиторът може да избере да предяви за защита спорното материално право в исково производство или да поиска издаване на заповед за изпълнение, за да се установи дали предявеното материално притезание е спорно. Предприеме ли защита по реда на заповедното производство, при своевременно подадено възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК той следва да предяви положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо пораждането и съществуването на оспореното от длъжника притезание. Както бе изяснено, този иск може да се разгледа само от държавния съд, а не и от арбитража, поради което този уреден в закона процесуален ред за защита на предявеното, но оспорено субективно материално право не може да бъде преграден чрез своевременно релевиран отвод за неподведомственост на спора поради уговорена арбитражна клауза. Следователно, не се достига до едностранно изменение на договорна клауза (арбитражното споразумение), а кредиторът упражнява законоустановено процесуално субективно право да получи защита на твърдяното накърнено материалноправно притезание от държавния съд при предявяване на положителния установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Законодателят не е уредил правната възможност арбитража да разглежда този иск, а при уговорена действителна арбитражна клауза кредиторът не е лишен от процесуалното право да предяви твърдяното от него материалноправно притезание в заповедното производство. Следователно, при подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу издадена заповед за изпълнение материалноправният спор относно пораждането и съществуването на оспореното субективно материално право е подведомствен само на държавните съдилища, но не и на арбитража, поради което не могат да бъдат приложени последиците на арбитражната клауза.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на този отговор от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Модул "АПК"

(Върховен административен съд - административни дела)

Данъчен процес

Въпрос

Какви са кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК и носи ли данъчният субект доказателствената тежест за тяхното наличие?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговор

По аргумент по чл. 170, ал. 1 АПК във връзка с пар. 2 ДР ДОПК, тежестта на доказване в съдебното производство на всички елементи от правопораждащия отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК фактически състав, е на приходната администрация. Елементите, които обосновават ангажирането на отговорност, следва да са налице кумулативно, и те са:
1. Субект на отговорността - управител или член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник;
2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК;
3. Деяние - укриване на факти и обстоятелства, които по закон субектът на отговорността е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, което следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение;
4. Причинно-следствена връзка – като последица от укриването на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски;
5. Невъзможност да бъде събрано вземането - дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения.
6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на този отговор от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Модул "НПК"

(Върховен касационен съд - наказателни дела)

Наказателен процес, Доказване; Общоопасни престъпления, Привилегирован състав на транспортно престъпление

Въпроси

Какви са границите на съдебните задължения при оценяване на технически експертни изчисления, когато съдът няма необходимите извънправни познания?

По какви критерии следва да се извършва съдебната преценка на експертизите като доказателствена информация по делото?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговори

Съдът няма задължение, влизайки сам в ролята на експерт, да оборва технически изчисления, след като веднъж вече е преценил, че не разполага с нужните извънправни познания и се нуждае от високо специализирана помощ в съответната област, за да получи отговор на интересуващи производството въпроси (в случая относно механизма на автопроизшествието и причините за него). Съдебната преценка на една експертиза може и следва да се провежда на общо основание и по критериите, приложими към доказателствената информация по делото въобще, т. е. от гледище на логическото съдържание на експертното заключение, на връзката и съответствието му с доказателствата по делото; обезпечеността на експертизата с нужния за пълноценното й провеждане изходен материал и съответно всеобхватното ползване на същия при извършването на експертните изследвания и анализи; ползването на признати от науката и практиката методи за решаването на експертните задачи; съответствие между аналитичната част и заключението на експертизата; нивото на категоричност, последователност, логичност, взаимна свързаност на експертните изводи; съответствието на поставените задачи с професионалната компетентност на ползвания експерт и пр.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на тези отговори от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

"Българското прецедентно право"

Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.

ВИЖТЕ АБОНАМЕНТНИТЕ НИ ПЛАНОВЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € / 0.79 лв. на ден!*

Вижте всички абонаменти планове

* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**

** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Какво мислят нашите клиенти?

Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат