Dictum – Pro Bono – 11 декември 2025 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Подобрения; Граждански процес, Въззивно производство
Въпрос
За задължението на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, да направи от тях собствени констатации за фактическата обстановка и да формира собствени правни изводи. (По иск на основание чл. 72 ЗС)
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
В постоянната си практика ВКС приема, че въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои собствени фактически и правни изводи по делото, като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, посочи кои факти, предопределящи крайния изход на спора, намира за доказани и кои - за недоказани, както и да прецени всички възражения и доводи на страните.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данъци, Данък добавена стойност
Въпрос
Какви са изискванията за доказване на реалното извършване на доставки с цел упражняване на право на данъчен кредит по ЗДДС?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит, е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/2020, Kemwater ProChemie s.r.o.: данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчно задълженото лице. От друга страна, именно данъчно задълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчно задължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/2020 и цитираната съдебна практика)".
Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/2012, Евита К). Материалноправните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. С т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/2013 на СЕС е прието: "Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчно задължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано.“.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Доказване; Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи
Въпрос
Каква е ролята на вещите лица и използването на специализирани софтуери и системи с изкуствен интелект в процеса на доказване и как следва да се отнасят съдилищата към резултатите от тяхната дейност?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Не може да се приеме априорно и безусловно, че в сравнителен план заключенията на АТЕ, изготвени чрез специализирани софтуери са по-надеждни от тези, базирани на общоприетите научни правила и формули в областта на математиката, физиката и биомеханиката, приложени към обективните находки от местопроизшествието и останалите доказателственти материали по делото.
Аргумент за това дава изричното изискване в чл. 14 от Регламент (ЕС) 2024/1689, установяващ хармонизирани правила за системите с изкуствен интелект (ИИ) в ЕС, резултатите от тях да се ползват само след човешки контрол и преценка. Доколкото системите с изкуствен интелект представляват специализиран (най-висок) клас софтуер, който също като използвания за визуализация на динамиката на ПТП в предложената от подсъдимия румънска експертиза – V. C., произвежда резултати на база заложени в него алгоритми, посоченото нормативно изискване – крайното решение да се взема от човек, в случая с експертизите от вещо лице, а не на база генериран от специализирания софтуер резултат, е напълно приложимо и изключва претендираното омаловажаване на специалните знания на вещите лица по делото.
Съвсем резонно европейският законодател регламентира като меродавна крайната преценка от вещо лице-човек, като изключва самостоятелно правно значение на произведения експертен резултат от машина/специализиран софтуер, тъй като в съображение 61 от посочения Регламент са очертани конкретните рискове, свързани с приложението на машинните изчисления в правосъдието: грешки, предубеденост и непрозрачност. Именно като гаранция за ограничаването на тези рискове, резултатът от компютърната симулация на ПТП сама по себе си не може да има процесуално значение до степен да изключи базираните на научните знания на вещите лица изводи относно механизма и причините за ПТП.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат