Dictum – Pro Bono – 9 декември 2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗГР общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Редът за издаване и образците на удостоверенията по чл. 24, ал. 1 ЗГР се утвърждават с Наредба на Министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с Министъра на правосъдието. Според разпоредбата на чл. 9 Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012 г. за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава Удостоверение за наследници по образец съгласно приложение №3. Според Нормата на чл. 10, ал1 от същата Наредба, Удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт.

Законът за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства не урежда материята по гражданска регистрация на пребиваващите граждани на ЕС и членовете на техните семейства, която материя си остава в уредбата на Закона за гражданската регистрация. Свободата на движение и установяване на територията на ЕС на гражданите на Европейския съюз е фундаментално тяхно право. Именно това е причината за тях да не се изисква изрична санкция, респ. разрешение от страна на държавата, в която лицето се установява, каквато е изискуема за всички останали чужденци според ЗЧРБ. Това изконно гражданско право е уредено в първичното европейско право - на първо място в разпоредбата на чл. 49 Договора за функционирането на европейския съюз, както и в Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 15, ал. 2, според която всеки гражданин на ЕС има право да работи и да се установи свободно в друга държава членка. На следващо място правото на установяване е предмет на уреждане и от Директива 2004/38/ЕО от 29 април 2004 година, която урежда в детайли техническите въпроси, свързани с реализиране правото на пребиваване, включително предвижда и урежда правото на постоянно пребиваване на територията на друга държава членка на Съюза. По тази причина, категорично не може да се заключи, че гражданите на ЕС не попадат в хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗГР, тъй като не получавали „разрешение за пребиваване. Разрешението на всеки гражданин на съюза за пребиваване в друга държава членка е гарантирано изначално ДФЕС и ХОПЕС. Така например, разпоредбата на чл. 20 ДФЕС създава гражданство на Съюза, като всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка, е гражданин на Съюза. Според същата норма Гражданството на Съюза се добавя към, а не замества националното гражданство. Това означава, че бидейки граждани на други държави-членки, гражданите на съюза се ползват с особено привилегировано положение, приравнени са по права на гражданите на приемащата държава. В този смисъл вписването в регистрите е тяхно право като постояннопребиваващи и задължение на съответната администрация, тъй като то е свързано с реализиране на редица други граждански, политически и социалноикономически права. Сред тях правото на установените лица да гласуват на местни избори и избори за Европейски парламент, както и да получават административни услуги, каквато е снабдяването с удостоверение за наследници, упражняването на които права отказът от регистрация възпрепятства. В тази връзка разпоредбата на чл. 18 ДФЕС забранява всякаква дискриминация на основание гражданство в рамките на прилагането на правото на ЕС, като материята, свързана с постоянното пребиваване на територията на съюза е именно такава. От своя страна чл. 20, пар. 2, б. б ДФЕС гарантира правото на европейските граждани да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент, както и в общинските избори в държавата-членка, в която пребивават, при същите условия, както и гражданите на тази държава; Директива 2004/38/ЕО също урежда правото на свободно движение и пребиваване, като чл. 24 на Директивата гарантира равно третиране с гражданите на приемащата държава членка, освен в строго определени изключения (напр. социални помощи през първите 3 месеца).

В същия смисъл следва да бъде тълкувана и разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 Наредба №РД-02-20-9/2021 май 2012г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация Електронен личен регистрационен картон се създава от териториалните звена "ГРАО" на лицата, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, тъй като принципът установен в ЗГР е за регистрация на всички български граждани и продължителнопребиваващи чужденци. Доколкото при упражняване на изходящо от европейски нормативен акт право, каквото е правото на постоянно пребиваване, гражданите на ЕС следва да бъдат третирани не по-зле от българските граждани, то същите следва да бъдат регистрирани по идентичен начин в условията на постоянно пребиваване.

Както по отношение на българските граждани законът предвижда възможност органът да събере нужната му информация, с която не разполага, за да издаде съответното удостоверение, така и същият следва да бъде задължен да събере липсващата информация и за постояннопребиваващите граждани на ЕС на територията на страната.