Dictum – Pro Bono – 9 декември 2025 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Реституционно право
Въпрос
Дали всички земи извън регулационния план на населеното място са били кооперативна собственост и имат земеделски характер?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че реституционният закон няма за цел да отнема правото на собственост, чието упражняване е продължило и след колективизацията, тъй като не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС №216/61 г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР №104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗСПЗЗ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Граждански права и статус, Миграция, бежанци и убежище
Въпроси
Подлежи ли гражданин на Европейския съюз, който е пребивавал постоянно в България, на вписване в регистъра на населението по реда на Закона за гражданската регистрация?
Може ли общинската администрация да откаже издаване на удостоверение за наследници при наличие на акт за смърт, но при липса на вписване на починалото лице в регистъра на населението?
Допустимо ли е поставянето на гражданите на Европейския съюз в по-неблагоприятно положение спрямо българските граждани при упражняване на административни права, свързани с гражданската регистрация?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗГР общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Редът за издаване и образците на удостоверенията по чл. 24, ал. 1 ЗГР се утвърждават с Наредба на Министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с Министъра на правосъдието. Според разпоредбата на чл. 9 Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012 г. за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава Удостоверение за наследници по образец съгласно приложение №3. Според Нормата на чл. 10, ал1 от същата Наредба, Удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт.
Законът за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства не урежда материята по гражданска регистрация на пребиваващите граждани на ЕС и членовете на техните семейства, която материя си остава в уредбата на Закона за гражданската регистрация. Свободата на движение и установяване на територията на ЕС на гражданите на Европейския съюз е фундаментално тяхно право. Именно това е причината за тях да не се изисква изрична санкция, респ. разрешение от страна на държавата, в която лицето се установява, каквато е изискуема за всички останали чужденци според ЗЧРБ. Това изконно гражданско право е уредено в първичното европейско право - на първо място в разпоредбата на чл. 49 Договора за функционирането на европейския съюз, както и в Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 15, ал. 2, според която всеки гражданин на ЕС има право да работи и да се установи свободно в друга държава членка. На следващо място правото на установяване е предмет на уреждане и от Директива 2004/38/ЕО от 29 април 2004 година, която урежда в детайли техническите въпроси, свързани с реализиране правото на пребиваване, включително предвижда и урежда правото на постоянно пребиваване на територията на друга държава членка на Съюза. По тази причина, категорично не може да се заключи, че гражданите на ЕС не попадат в хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗГР, тъй като не получавали „разрешение за пребиваване. Разрешението на всеки гражданин на съюза за пребиваване в друга държава членка е гарантирано изначално ДФЕС и ХОПЕС. Така например, разпоредбата на чл. 20 ДФЕС създава гражданство на Съюза, като всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка, е гражданин на Съюза. Според същата норма Гражданството на Съюза се добавя към, а не замества националното гражданство. Това означава, че бидейки граждани на други държави-членки, гражданите на съюза се ползват с особено привилегировано положение, приравнени са по права на гражданите на приемащата държава. В този смисъл вписването в регистрите е тяхно право като постояннопребиваващи и задължение на съответната администрация, тъй като то е свързано с реализиране на редица други граждански, политически и социалноикономически права. Сред тях правото на установените лица да гласуват на местни избори и избори за Европейски парламент, както и да получават административни услуги, каквато е снабдяването с удостоверение за наследници, упражняването на които права отказът от регистрация възпрепятства. В тази връзка разпоредбата на чл. 18 ДФЕС забранява всякаква дискриминация на основание гражданство в рамките на прилагането на правото на ЕС, като материята, свързана с постоянното пребиваване на територията на съюза е именно такава. От своя страна чл. 20, пар. 2, б. б ДФЕС гарантира правото на европейските граждани да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент, както и в общинските избори в държавата-членка, в която пребивават, при същите условия, както и гражданите на тази държава; Директива 2004/38/ЕО също урежда правото на свободно движение и пребиваване, като чл. 24 на Директивата гарантира равно третиране с гражданите на приемащата държава членка, освен в строго определени изключения (напр. социални помощи през първите 3 месеца).
В същия смисъл следва да бъде тълкувана и разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 Наредба №РД-02-20-9/2021 май 2012г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация Електронен личен регистрационен картон се създава от териториалните звена "ГРАО" на лицата, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, тъй като принципът установен в ЗГР е за регистрация на всички български граждани и продължителнопребиваващи чужденци. Доколкото при упражняване на изходящо от европейски нормативен акт право, каквото е правото на постоянно пребиваване, гражданите на ЕС следва да бъдат третирани не по-зле от българските граждани, то същите следва да бъдат регистрирани по идентичен начин в условията на постоянно пребиваване.
Както по отношение на българските граждани законът предвижда възможност органът да събере нужната му информация, с която не разполага, за да издаде съответното удостоверение, така и същият следва да бъде задължен да събере липсващата информация и за постояннопребиваващите граждани на ЕС на територията на страната.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Как следва да се разбира понятието "разследване" по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК и какви форми на установяване на обстоятелства могат да бъдат включени в него?
Какви предпоставки трябва да бъдат изпълнени, за да бъде налице основание за възобновяване на наказателни дела по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Основанието по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК за възобновяване на наказателните дела съдържа две предпоставки – чрез разследване да се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил окончателния съдебен акт, и те да имат съществено значение за делото.
В съдебната практика трайно се приема че под „разследване по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК се разбира не само дейността на разследващите органи по Глава седемнайсета НПК или действията в хода на съдебното следствие, но така също и всяка друга процесуална или извънпроцесуална форма на установяване на такива обстоятелства, която е от естество да гарантира тяхната достоверност – процес по ГПК, АПК или прокурорска проверка по чл. 145 ЗСВ. Новите обстоятелства могат да бъдат разкрити и в рамките на регламентираната в Глава трийсет и втора НПК процесуална дейност на прокурора по привеждане в изпълнение на влезлите в сила актове на съда.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат