Dictum – Pro Bono – 8 декември 2025 г.

В чл. 147, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.

В Тълкувателно решение №5/21.01.2022 г., постановено по тълк. д. №5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, са дадени задължителни указания за прилагането на нормата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В него е посочено, че поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава към кредитора на едно трето лице да отговаря с цялото си имущество за изпълнението на чуждото задължение, като една от неговите характеристики е на лично обезпечение. В чл. 147, ал. 1 ЗЗД е уредено едно от специалните основания за прекратяване на поръчителството по право, когато кредиторът не предяви иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение. Според тази разпоредба отговорността на поръчителя съществува в срок от 6 месеца от падежа на главното задължение /срокът е краен и преклузивен, съгласно разясненията, дадени в т. 4-б Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ и отпада, ако кредиторът в този период бездейства и не предявява иск срещу главния длъжник. Следователно бездействието на кредитора води до загуба на обезпечението. Разпоредбата защитава интересите на поръчителя, който е приел да отговаря лично, с цялото си имущество и по правило безвъзмездно за изпълнението на чуждо задължение, и същевременно санкционира кредитора, ако той не упражнява своевременно правата си.

След като прекратяването на отговорността на поръчителя по право на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД е санкция за бездействащия кредитор, тази последица не би могла да настъпи, ако кредиторът е предприел в предвидения в закона преклузивен срок надлежни действия за защита на своето право пред съда срещу главния длъжник. Когато дългът, за изпълнението на който поръчителят се е задължил да отговаря, е паричен, такива действия биха били както тези по предявяване на иск от кредитора срещу длъжника с предмет паричното задължение, така и тези по подаване на заявление за издаване срещу длъжника на заповед за изпълнение за задължението, тъй като провеждането на заповедно производство от кредитора е една от уредените в закона процесуални възможности, чрез която той също може да установи по окончателен начин в отношенията си с длъжника съществуването на своето вземане и да се снабди с изпълнителен лист за осъждане на последния да го изпълни. Когато кредиторът веднъж е проявил активност в преклузивния шестмесечен срок да събере своето парично вземане срещу главния длъжник по съдебен ред и в резултат на това се е снабдил с акт на съда, с който се установява неговото съществуване със задължителна сила, която важи в техните отношения, както и с изпълнителен лист, въз основа на който да образува производство по принудително изпълнение, нормата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД вече не намира приложение и отговорността на поръчителя не може да отпадне поради прекратяване на поръчителството по право. Няма как в тази хипотеза да се изисква от кредитора да защитава отново правата си срещу главния длъжник пред съда чрез предявяване на иск след като вземането му към този субект вече е установено по окончателен начин или с влязло в сила съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, или с влязла в сила заповед за изпълнение, която също се ползва със сила, аналогична на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, защото предприемането на такива действия е недопустимо. Не е допустимо да бъде воден нов процес между същите страни, които са конституирани като такива в приключилото исково или заповедно производство, който да има за предмет същото материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила решение или влязла в сила заповед за изпълнение, и да се основава на факти, които се обхващат от тяхната задължителна сила. Посоченото разрешение се отнася и за случаите, при които след постановяване на акт на съда, с който се установява по задължителен начин съществуването на вземането на кредитора към главния длъжник, е сключено споразумение между тези лица и поръчителя, с което е постигнато единствено съгласие за доброволно изпълнение на вече присъденото вземане и за начина, по който ще стане това, включително при уговорка за разсрочване на изпълнението му на отделни погасителни вноски. Това е така, тъй като с оглед на уговореното с него такова споразумение не би имало характер на съгласие за новация и като последица от него не би се променил видът на задължението на главния длъжник към кредитора, за изпълнение на което отговаря и поръчителят. Следователно сключването на такова споразумение не представлява нов факт, който да прави допустимо за кредитора да предяви отново иск срещу главния длъжник с предмет съществуването и изпълнението на това задължение. От него не възникват нови задължения за главния длъжник, за които поръчителят се съгласява да отговаря и по отношение на които кредиторът да трябва отново да предприеме активно поведение за установяването им по съдебен ред в предвидения в чл. 147, ал. 1 ЗЗД срок, за да бъде запазена отговорността на поръчителя.