Dictum – Pro Bono – 4 декември 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Обезпечителен процес; Облигационно право, Погасителна давност
Въпрос
От кой момент тече погасителната давност за вземания, предмет на изпълнителни дела, образувани и прекратени преди обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.15 г. по тълк. д. №2/2013 г., ОСГТК на ВКС?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
При действието на постановлението на ППВС №3 от 18.11.1980, искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния процес и прекъсва давността, когато изпълнително дело е образувано, но при изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26 юни 2015 г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им. Така постановеното в т. 3 от посоченото тълкувателно решение на ОСГТКВКС, отнесено към конкретния случай налага извод, че поради бездействието на кредитора, който не е поискал извършването на изпълнителни действия в период от две години след налагането на възбрана на 04.10.2010 г., изпълнителното производство е прекратено по право /перемирано/ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на 04.10.2012 г., съответно – от тази дата, а не от приемането на ТРОСГТКВКС №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. тече новата петгодишна давност за вземането на кредитора, която съответно изтича на 04.10.2017 г.
Погасителната давност се прекъсва и от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В случая след перемирането на изпълнителното дело на 04.10.2012 г. но в рамките на неизтеклия петгодишен давностен срок от страна на кредитора са предприети действия, прекъсващи давността, съобразно също задължителните за съдилищата постановки на т. 10 ТРОСГТКВКС №2/26.06.2015 г. и мотивите към т. 3 ТРОСГТКВКС №2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. №2/2023 г. Такива действия, съобразно дадените там разяснения съставляват подаването на молба за опис на секвестируемите движими вещи на длъжника от 27.06.2013 г., молба за налагане на запор върху вземанията на длъжника по трудово правоотношение и/или получавана пенсия от 18.03.2016 г., молба със същото съдържание от 04.10.2017 г., молба с внесена такса за извършване на справка и налагане на запори върху банкови сметки и сейфове от 07.02.2019 г., всяко от които действия е годно да прекъсне давността, поради което и към датата на завеждането на иска – 26.09.2019 г. същата не е изтекла.
Нереализирането на поисканите от кредитора изпълнителни действия се дължи не на поведението на самия кредитор, включително неоказване на съдействие, невнасяне на такси и др. п., а на бездействие на съдебния изпълнител, за което бездействие кредиторът не носи отговорност и не следва да бъде санкциониран, като му се отрече действието по прекъсване на давността, на исканите от него изпълнителни действия.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес; Пазарни и секторни регулации, Транспорт
Въпрос
Допустимо ли е в административното производство да се използват писмени сведения от лица, които не участват в производството, като доказателствено средство и каква е тяхната доказателствена стойност в съдебното производство?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Налагането на принудителна административна мярка не е гражданско, а административно производство. Съгласно чл. 39, ал. 1 АПК допустими в административното производство са всички доказателствени средства, които не са забранени със закон. Дадените в хода на проведеното административно производство сведения от свидетеля са свидетелстващ документ, същите са подписани от него, както и снелия ги служител на ИААА.
Съгласно чл. 39, ал. 1 АПК обясненията и сведенията представляват допустими от закона доказателствени средства, а по силата на чл. 44, ал. 1 и 2 АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин, като сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител.
Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите се ползват с формална и материална доказателствена сила, която обвързва съда.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес; Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта
Въпрос
В каква причинно-следствена връзка трябва да се намира нарушението на конкретни правила за движение, за да бъде носена наказателна отговорност по съответния състав на транспортно престъпление?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Диспозицията на основания състав на същинското транспортно престъпление е бланкетна, като тя препраща към норми извън НК, в които се съдържат нарушените конкретни императивни правила. В това производство държавното обвинение е посочило като нарушени разпоредби чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП. В рамките на това обвинение решаващият съд дължи да установи дали е извършено конкретното инкриминирано нарушение и наред с това да прецени дали извършването му е свързано с настъпилия съставомерен резултат.
Липсата на пряка причинно- следствена връзка между обсъжданото нарушение и съставомерния резултат е основание да се приеме, че подсъдимият не следва да носи отговорност за извършване на нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Възможно е нарушенията на чл. 20, ал. 2 и по чл. 23, ал. 1 ЗДвП да бъдат извършени едновременно, защото всяко едно от тях е в причинно- следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Това е така, тъй като нарушаването на чл. 23, ал. 1 ЗДвП е била непосредствена причина за пътното произшествие, а избраната скорост на движение от подсъдимия е било причина за настъпване на удара между двата автомобила с такава сила, която е довела до причиняване на уврежданията на пострадалата, които са дали начало на причинен процес, който е завършил със смъртта ѝ. Възможността да бъдат нарушени едновременно норми регламентиращи минимална дистанция и скорост е приета от касационната инстанция в предходни решения.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат