Dictum – Pro Bono – 27 ноември 2025 г.

Според разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ, се отказва издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на предвидените с чл. 25 условия, а именно- да е член на семейството на български гражданин и да е пребивавал непрекъснато на територията на Република България през последните пет години.

Неправилно административният съд се е позовал на разпоредбата на пар. 3 ДР ППЗЧРБ, съгласно която "пребиваване без прекъсване" по чл. 36, ал. 2, чл. 38, 38а и чл. 42, ал. 3 е налице, когато чужденецът пребивава на законово основание - с виза, по силата на международни договори или въз основа на акт на Министерския съвет за безвизов или облекчен визов режим или след разрешение на органите на дирекция "Миграция" - МВР на МВР, ако разрешенията са издавани последователно, без да са налице прекъсвания между тях. Не се счита за прекъсване времето до 14 дни, през което са били налице причини, нетърпящи отлагане, поставили чужденеца в невъзможност да подаде документи за издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване, и той не е напускал територията на Република България".

При преценка на законосъобразността на постановения отказ във връзка с тълкуване на понятието „непрекъснато“, следва да се съобразят разпоредбите на Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25.11.2003 г. В параграф първи на чл. 4 е регламентирано, че държавите-членки предоставят статут на дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни, когато са пребивавали легално и без прекъсване на територията в рамките на 5 години преди подаване на молбата. В т. 3 на същия член, е изрично посочено, че периодите на отсъствие от територията на страната не прекъсват периода по параграф първи, и се отчитат при изчисляването му, когато са под шест последователни месеца и не надхвърлят общо десет месеца за посочения в параграф първи период.

В контекста на изложеното, въведената от законодателя непрекъснатост на пребиваване, следва да се разбира като липса на прекъсване не на всяко, а на законното пребиваване на чужденеца на територията на страната. Противното разбиране би довело до недопустимо ограничаване на правата на лицето в рамките на общоприети законови, морални и нравствени правила и норми да работи, почива, пътува, да контактува със семейството си, което не се ограничава единствено със съпруг и низходящи роднини, както и да осъществява каквато и да е друга дейност или поведение, нормални в едно демократично общество. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че в чл. 25, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ законодателят е предвидил възможността за придобиване на право на постоянно пребиваване на лица, които са пребивавали законно и без прекъсване /непрекъснато/ на територията на Република България в рамките на последните 5 години преди подаване на заявлението за постоянно пребиваване, като е предвидил възможността за отсъствие през половината от фиксирания периода – до 30 месеца.