Dictum – Pro Bono – 25 ноември 2025 г.

Според чл. 45, ал. 4 ЗДДС освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец, а според ал. 6 на чл. 45 алинея 4 не се прилага при настаняване в хотели, мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове и санаториални комплекси.

Чл. 135, пар. 1, б. л) от Директива 2006/112 регламентира като освободена доставка отдаването под наем или под аренда на недвижими имоти. Според пар. 2, ал. 2 на чл. 135 обаче държавите членки могат да приложат допълнителни ограничения на обхвата на освобождаването, посочено в параграф 1, буква л). В съответствие с пар. 2, ал. 2 на чл. 135 Директива 2006/112в чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ националният законодател ограничава освободените доставки, свързани с отдаване под наем на недвижими имоти, до отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.

Според чл. 135, пар. 2, ал. 1, б. а) предоставянето на настаняване съгласно определенията в законодателството на държавите-членки, в хотелския сектор или в секторите с подобна функция, включително предоставянето на настаняване във ваканционни селища или на площадки, разработени за ползване като къмпинги се изключват от освобождаването по пар. 1, б. л). Текстът е транспониран в чл. 45, ал. 6 ЗДДФЛ.

От изложеното следва, че по аргумент от противното всички останали доставки на услуги по отдаване под наем на сграда или част от нея, различни от отдаването под наем за жилище на физическо лице, което не е търговец, са облагаеми доставки по чл. 12 ЗДДС.

Ал. 6 на чл. 45 ЗДДС разграничава услугите по настаняване в изброените обекти от услугите по отдаване под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, и ги определя като облагаеми доставки. Изводът е, че в чл. 45, ал. 4 и ал. 6 са регламентирани различни услуги.

В чл. 3, ал. 2, т. 1 и т. 3 Закона за туризма (ЗТ) обектите, изброени в чл. 45, ал. 6 ЗДДС (хотели, мотели, вили, пансиони, почивни станции, къщи, бунгала, къмпинги, стаи, хижи и спални) са определени като места за настаняване.

Според определението в пар. 1, т. 24 ДР ЗТ "Хостел" е сграда за нискобюджетно настаняване, която е функционално обособена като общежитие със самостоятелни стаи и/или общи спални помещения. Споделено се ползват санитарен възел, всекидневна, обзаведена кухня с трапезария; според т. 25 "Пансион" е сграда, в която настаняването обикновено е за по-продължителен период от време, обзаведена с най-необходимите мебелировка, съоръжения, съдове и прибори за ползване и самостоятелно обслужване, а според т. 29 „Апартаменти за гости“ са самостоятелни апартаменти в една жилищна сграда, предоставяни на туристи за нощувка.

Според т. 35 от Решение на Съда (четвърти състав) от 4 май 2023 година по дело C-516/2021 (Finanzamt X срещу Y): От постоянната съдебна практика на СЕС следва, че формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване, посочени в член 135, параграф 1 Директивата за ДДС, подлежат на стриктно тълкуване, като се има предвид, че тези случаи на освобождаване са изключения от общия принцип, че всяка доставка на услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с ДДС (Решение от 19 декември 2018 г., Mailat, C-17/2018, т. 37 и цитираната съдебна практика). Следователно изключенията от такава дерогираща разпоредба във връзка с прилагането на ДДС, вследствие на които посочените в тях сделки подлежат на данъчно облагане, което представлява принципното правило в основата на тази директива, трябва да се тълкуват разширително (Определение от 1 декември 2021 г., Pilsзtas zemes dienests, C-598/2020, т. 29 и цитираната съдебна практика).

Както сочи в мотивите на решението си първостепенният съд, в своята практика СЕС уточнява, че отдаването под наем на недвижимо имущество по същество се състои в това наемодателят да предостави на наемателя за уговорен срок и срещу възнаграждение правото да държи недвижимия имот като собственик и да отстранява всяко друго лице от упражняването на такова право (вж. в този смисъл Решение от 9 октомври 2001 г. по дело Mirror Group, C-409/98, т. 31; Решение от 8 май 2003 г. по дело Seeling, C-269/00, т. 49, Решение от 25 октомври 2007 г. по дело CO.GE.P. Srl, C-174/06, т. 31, Решение от 22 януари 2015 г. по дело Йtat belge, С-55/2014, т. 21).

В цитираното по-горе решение на СЕС по дело С-55/2014 СЕС приема, че за да е налице отдаване под наем на недвижим имот, трябва да са изпълнени всички характеризиращи тази сделка условия. Ако някое от условията не е изпълнено, освобождаването не може да се приложи по аналогия, с мотива че разглежданото използване на недвижим имот най-много наподобява отдаване под наем. Националните юрисдикции, които единствено са компетентни да преценяват фактите с оглед на обстоятелствата във всеки конкретен случай, следва да определят основните характеристики на доставката за целите на квалифицирането (вж. по-специално решение Medicom и Maison Patrice Alard, C-210/2011 и C-211/2011, т. 33 и цитираната съдебна практика).

Според определението в пар. 1, т. 1 ЗТ "турист" е лице, което посещава дестинация извън обичайното му местоживеене за период, по-кратък от една година, с цел отдих, спорт, лечебни процедури, бизнес, поклонничество, участие в културно, конгресно, конферентно събитие или друга туристическа цел. Туристът може да осъществи посещението в рамките на денонощието без нощувка (еднодневен турист) или с престой обичайно над 24 часа, който включва поне една нощувка в посетената дестинация (пренощувал турист).