всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Dictum – Pro Bono – 21 ноември 2025 г.

Поредица Dictum - Pro Bono - ежедневен безплатен бюлетин за най-интересното от новите съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Dictum Pro Bono - Лого
Представяме Ви избрани правни въпроси и отговори, които експертните ни редактори подбраха за Вас от последно публикуваните съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Модул "ГПК"

(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)

Наследствено право

Въпрос

При наличие на предпоставките за задържане на дарения имот по чл. 36, ал. 2 ЗН коя сума следва да плати дареният на наследника със запазена част - дали това е цялата стойност на запазената част по цени към момента на възстановяването или стойността, необходима за допълване на запазената част съобразно накърнението, изчислена по цени към момента на възстановяването?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговор

Когато са налице предпоставките по чл. 36, ал. 2 ЗН облагодетелстваният да задържи недвижими имоти, то същият следва да заплати на наследника стойността на накърнението по цената по време на намаляването, т. е. следва да се установи каква сума не достига на ищеца, за да се допълни размерът на запазената му част и именно този недостиг, по цени към момента на възстановяването, е сумата, която се дължи от надарения на наследника със запазена част.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на този отговор от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Модул "АПК"

(Върховен административен съд - административни дела)

Данъци, Данък добавена стойност

Въпроси

Може ли липсата на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците сама по себе си да обоснове отказ за признаване право на приспадане на данъчен кредит?

Допустимо ли е отказване на данъчен кредит единствено въз основа на формални основания при наличие на доказателства за реално осъществени доставки и отсъствие на данни за измама или злоупотреба?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговори

Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и, ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на фактурираната облагаемата доставка. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност те са частни документи, чиято доказателствена сила по аргумент от чл. 180 ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, като се съобразят корелацията или противоречията в тях.

Трайно е разбирането на СЕС, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C-454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/2009 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела №С-80/2011 и С-142/11.

В своята практика СЕС последователно разграничава формалните и материалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. 3а пореден път в Решението от 15 Септември 2016 г. по дело С-516/2014 Съдът припомня, че "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W №siewicz, C-280/2010, EU: C: 2012: 107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., те, PPUH Stehcemp, C-277/14). Наред с това подчертава, че принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне приспадането дори и при неизпълнението на някои от формалните изисквания, стига да са изпълнени материалноправните предпоставки, но когато данъчната администрация безспорно разполага с цялата необходима й информация, за да установи последните.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на тези отговори от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Модул "НПК"

(Върховен касационен съд - наказателни дела)

Престъпления против стопанството, Получаване на кредит чрез представяне на неверни сведения

Въпроси

Какъв е редът за разглеждане на граждански иск в съдебното производство съгласно НПК?

В кой момент най-късно могат да се правят възражения за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД?

Преклудирана ли е възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти, с изтичането на срока за отговор на исковата молба?

Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

Отговори

Според постановките на Тълкувателно решение №1/04.02.2013 г. на ОСНК и конкретно на т. 3 от него, възражението за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД по отношение на приетия в наказателното производство граждански иск, е по съществото на делото и съдът се произнася по него с присъдата/решението, като отхвърля иска, ако са налице условията за това.

Съгласно чл. 88, ал. 1 НПК гражданският иск в съдебното производство се разглежда по реда на НПК, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага ГПК. В НПК липсват изрични правила, относими към момента, в който е възможно да се правят възражения за погасяване на правото на иск, които след това да бъдат обсъждани по същество. Отбелязването в т. 3 Тълкувателно решение №1/04.02.2013 г., че въпросът за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е такъв по съществото на делото и по основателността на иска, също не предоставя отговор в тази насока. Съответно, при липсата на правила в НПК или тълкувателна практика, субсидиарно приложим е ГПК. В текста на чл. 133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК е уредена изричната хипотеза, че с изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти. В тази категория попадат и възраженията за погасителна давност, както е прието в Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГК на ВКС.

В наказателния процес липсва уредена процедура за размяна на книжа и възражения, относими към гражданския иск. Единствената разпоредба, имаща отношение към въпроса, е тази на чл. 85, ал. 3 НПК, съобразно която гражданският иск се предявява най-късно до започване на разпоредителното заседание (при дела от общ характер, какъвто е случаят). Това е моментът, когато най-късно могат да се правят и възражения за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.

Прочетете повече за фактите и обстоятелствата, довели до постановяването на тези отговори от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:

Прочетете сега за 1.99 € / 3.89 лв.

"Българското прецедентно право"

Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.

ВИЖТЕ АБОНАМЕНТНИТЕ НИ ПЛАНОВЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € / 0.79 лв. на ден!*

Вижте всички абонаменти планове

* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**

** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Какво мислят нашите клиенти?

Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат