Dictum – Pro Bono – 20 ноември 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Точно ли е изпълнението на парично задължение по смисъла на чл. 68, б. а ЗЗД наредено от длъжника чрез пощенски превод на постоянния адрес на кредитора, когато към момента на плащането кредиторът постоянно пребивава в чужбина и длъжникът знае това?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на този въпрос от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговор
Отговорът на въпроса ще стане известен след постановяване на съдебното решение по делото. Активирайте абонамент за Модул "ГПК", пакет "Плюс" на "Българското прецедентно право" и ще имате възможност да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпроси
Има ли законово основание дружеството да ползва повторно освобождаване от данък върху недвижимите имоти за същата сграда след изтичане на десетгодишен период на вече използвано освобождаване, поради получен сертификат с клас на енергопотребление?
Следва ли разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от ЗМДТ да се прилага и спрямо факти, възникнали преди влизането ѝ в сила, когато правното отношение по освобождаване от данък не е завършено към този момент?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния административен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗМДТ освобождават се от данък сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление за срок 10 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.
Съгласно чл. 24, ал. 6 ЗМДТ (в сила от 1.01.2014 г.), освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и 19 се прилага за общ срок за съответната сграда, не по-дълъг от 10 години.
Нормата на чл. 24, ал. 6 ЗМДТ е материалноправна. Правилото за действието на новия закон по време е, че той урежда юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и заварените висящи граждански правоотношения за в бъдеще. Разпоредбата се прилага от датата на влизането й в сила, включително и за заварените правоотношения, тъй като не става въпрос за обратно действие на закона, при което е налице действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон, а за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Заварените правоотношения в този случай се преуреждат занапред с влизането в сила на новата материалноправна норма. В този смисъл са и мотивите на Решение №5/11.05.2017 г. на Конституционния съд на Република България и Решение №4/11.03.2014 г. на Конституционния съд на Република България, в които се прави ясно и точно разграничение между обратното действие по смисъла на чл. 14 ЗНА и прилагането на новия закон към заварени в момента на влизането му в сила правоотношения.
Безспорно разпоредбата на чл. 24, ал. 6 ЗМДТ няма обратна сила (съгласно чл. 14, ал. 1 Закона за нормативните актове), тъй като регулира за в бъдеще обществени отношения, свързани с освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и 19 за общ срок за съответната сграда, не по-дълъг от 10 години.
За собствениците на такива сгради няма да възникнат публични задължения за заплащане на ДНИ за минал период, т. е. преди 01.01.2014 г. , а от момента на влизането на закона в сила, т. е. от 01.01.2014 г. и то само ако по отношение на съответната сграда не е приложено освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и 19 за общ срок от 10 години.
Съгласно мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ЗМДТ, съгласно които целта на разпоредбата е данъчното облекчение по чл. 24, ал. 1 ЗМДТ за една и съща сграда да важи за общ срок от 10 години, без значение на броя издадени сертификати по ЗЕЕ за сградата и период на тяхната валидност.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против собствеността, Кражба; Наказателен процес
Въпроси
Поражда ли присъда, постановена в друга държава членка, същите правни последствия като присъда, постановена от национален съд съгласно националното законодателство?
Обусловено ли е зачитането на последиците на предишна присъда от друга държава-членка от предварително провеждане на национална процедура по признаването ѝ?
Прочетете повече за житейската история, довела до разглеждането на тези въпроси от Върховния касационен съд, в пълния текст на съдебния акт:
Отговори
Интерпретирането на данните от справката от ЦАИС „Съдебен статус“ за осъждане на лице в чужбина се извършва в съответствие с правната регулация на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите — членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства (оттук нататък – Рамковото решение) и предвиденото в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 НК. В резултат е заключил правилно, че съдебният статус на дееца е на осъждано лице. Въззивният съд е извел принципно вярно разликата между изпълнение на присъда от друга държава-членка и зачитане на последиците от такава присъда. И поне що се отнася до отмяна приложението на чл. 68 НК, напълно основателно е заключил, че в процесната хипотеза присъдата на френския съд не е следвало да се привежда в изпълнение, тъй като не е била призната по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, транспониращ друго рамково решение, уреждащо правния режим на признаването и изпълнението на присъдите на други държави-членки (Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета).
В съображение 5 от Рамковото решение е посочено конкретно: „Следва да се утвърди принципът държавите членки да приемат, че присъда, постановена в други държави членки, поражда същите правни последствия като присъда, постановена от собствените им съдилища според националното законодателство, независимо дали тези последствия се разглеждат от националното законодателство като въпрос на факт или на процесуално или материално право. Но настоящото рамково решение няма за цел да хармонизира признаването от различните национални законодателства на правните последствия на съществуващи предишни присъди и задължението да се вземат под внимание предишни присъди, постановени в други държави членки, съществува само дотолкова, доколкото предишните национални присъди се вземат под внимание в националното право“.
В съображение 1 е визирано „приемането на един или повече инструменти, които установяват принципа, че съд в дадена държава членка следва да може да взема под внимание окончателните наказателни съдебни решения, постановени от съдилищата в други държави членки, с цел да оцени криминалното досие на дееца и да установи дали е извършил повторно престъпление, а също и за да определи съответния вид присъда и мерките по изпълнението ѝ“.
В чл. 3, пар. 1 от Рамковото решение е постулирано, че всяка държава членка следва да гарантира, че в хода на наказателно производство срещу дадено лице се вземат под внимание предишни присъди, постановени срещу същото това лице за различни деяния в други държави членки, за които е получена информация по приложимите инструменти за взаимна правна помощ или при обмен на информация от криминални досиета, доколкото се вземат под внимание и се признават съответните правни последствия на предишни национални присъди съгласно националното законодателство“.
Регулираните с този правен инструмент основни положения са отчетени от апелативния съд в принципен план като дори фигурира и съждението, че зачитането на последиците на предишна присъда от друга държава-членка не е обусловено от предварително провеждане на национална процедура по признаването й. Това е в унисон и с изричното разяснение на СЕС по Дело C‑171/2016 г. от 21 септември 2017 г. и посочената в него практика, към която препраща – вж. пар.пар. 30-36.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат